ИЗКУСТВОТО ДА ПРЕВЕЖДАШ / ЕСЕ

     Преводът е изкуство и трябва да бъде разглеждан като съвкупност от категории и феномени на художественото. Той има своето скрито, разтворено в естетическите факти битие, при което се проявява съзнанието на преводача. Затова преводът не е корпус от общи правила, а е споделена художествена нагласа на естетическото съзнание . Преводът е изкуство, защото е “творчески израз”, а според Гео Милев “Всяко изкуство е творчески израз….Другото е: Действителност: не изкуство.” /”Небето”/  Между художествената литература и превода съществува една типологична близост – това са изкуства, в които Душата се изразява в и чрез езика, който е матрица на смисъла.

         Определенията за превода и преводачите са много. Сред тях се откроява позицията на мексиканския писател и преводач Октавио Пас, за когото преводът е “златна монета в духовния обмен между народите”. А Балзак определя преводачите като “пощенските коне, които се сменят от станция на станция”. Един български преводач / Огнян Стамболиев/ споделя : “ мисля, че най-голямата похвала, за която може да мечтае един преводач, без съмнение е пълното отричане на онова, което е постигнал: не бива да се забелязва въобще, че е имало превод…” Немският писател Фридрих Шлегел казва, че “художественият превод е смъртен двубой. При него търпи поражение или този, който превежда, или онзи, когото превеждат”. Според една френска сентенция преводът е като жената – “ Ако е красива , е невярна, ако е вярна, е некрасива”. Италианците използват поговорката “Преводачът е винаги предател”.

          В превода усилията са насочени към търсене на избраните от автора отношения между езиковите единици и принципи на построяване на текста. Защото словото е изключително функционално, а езиковите принципи на творбата моделират света. Речникът на преводача непрекъснато се попълва от всички езикови стилове и лексикални полета и свързва естетическия ефект с ролята на читателското възприятие, читателската асоциация, която довършва, досътворява творбата. Изкуство е да обособиш отделната пределно концентрирана със смисъл дума, за да бъде подчертана и да стане провокатор за читателското съзнание. Особено труден е преводът на поезия. Затова често срещано е твърдението, че лириката е непреводима. В прозата има възможност думи или фрази да бъдат предадени описателно. В поезията е практически трудно изпълнимо да се открие синхрон между музиката на думите в различните езици. Известният френски поет Пол Валери е преведен на много езици и също защитава тезата, че лириката е непреводима: “Стихотворенията, когато бъдат преведени, престават да бъдат произведения на тогова, който ги е написал. Защото съществува една психология на думите… Моите стихотворения са преведени на доста езици по света, дори на китайски! Но аз не мога да ги позная. Райнер Мариа Рилке ги преведе на немски: бих казал, че работата му е много добра. Но това, подчертавам, е само една нова версия на моите стихотворения, това не са моите песни…”

Цитирана литература:

1.https://www.litclub.com/library/kritika/stamboliev/prevoda.htm

2. a.htm https://www.yambol.dir.bg/2005okt22y/mira.htm

3. .html https://nikolaigochev.blogspot.com/2007/03/blog-post.html

4. https://www.litclub.com/library/prev/arturo/vidimiat.htm

5. https://www.slovo.bg/old/litforum/140/mstankova.htm

6. https://bg.wikipedia.org/

7. i.php https://duh-i-istina.net/purvi_prevodi.php

8. e.php https://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php

9. .html https://www.truden.com/article515.html

10. k.htm https://liternet.bg/publish12/l_venuti/kak.htm

11. Гео Милев “Небето”