Ивайло Петров /Биографични данни и кратък анализ на “Преди да се родя и след това”/повест/

1.Биографични данни

     Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е български писател, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.

     Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му.Там поработва на няколко места.През 1947 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”.Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

     Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

    Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“, който за броени години се превръща в класика.

     Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.

2. Кратък анализ на  “Преди да се родя и след това”/повест/

    В “Преди да се родя и след това” Ивайло Петров се обръща към някогашното минало и определя тези времена като “диви и чудесни”.

    За Ивайло  Петров “диви” означава  буйни, неовладяни, необладани. Тези синоними на диви в своето единство могат да означават нещо красиво, чудесно. По подобен начин Алеко Константинов в пътеписа “До Чикаго и назад” описва водите на Ниагара като диви, буйни, необуздани Но  за разлика от Алеко при Ивайло Петров “диви”  не опоетизира  миналото, а напротив – подчертава материалната и духовна изостаналост на отминалите времена.

    Определянето на миналото като “диво и чудесно”  събира в едно илюзии и реалност и ни кара да се замислим от една страна за мизерията и грозотата му, а от друга за положителните моменти  в българското ни битие. Иронията на автора  може да открием в тези два епитета. Те би трябвало да ни говорят за това, че българите в тогавашното село са буйни, но бедни, честни, но щастливи. Тази илюзия е пародирана от автора с  разказаните случки от живота на неговите родители.  Младоженецът “знаеше само стотина думи от родната си реч, с които си служеше в крайни случаи, и сега му беше невъзможно да изрази сложните си преживявания”. В дома на бъдещата булка е представен като търговче. Авторът не пропуска  иронично да отбележи , че то “ не знаеше да умножи три по четири”. Оказва се, че синоним на “див” за Ивайло Петров е и “невежа”, неграмотен човек, който е далече от постиженията на цивилизацията и в чиито джобове “бълхите не стояха мирно”.

    Времената може да са “диви” и защото са времена на крайна мизерия, когато младоженецът може да не успее да види бъдещата са булка, но успява “да пренесе доста нашенски бълхи в Могиларово, в къщата, чиито греди са “отрупани с едри черни мухи”. А дядото “си миеше главата от Великден на Великден”. В тези отминали времена посещението на годежарката предизвиква “революция в домашната хигиена на целия род”, но младоженецът така и не намира “кураж да се потопи в коритото”, защото се бои “ да не се удави тъкмо пред най-значителното събитие в живота си"”В определени примери синоним на “див” за Ивайло Петров е примитивен – “ ония примитиви – сватбарите” .

    В случая Ивайло Петров  застава между “някога” и “сега” – “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край…” .” Някога” са “диви” времена на  мизерия , неграмотност, невежество и елементарност. Илюзия е това , че “тогава” всичко  е било само “чудесно”. “Диви и чудесни” разкрива нееднозначната оценка на автора за миналото, което има както позитивни, така и негативни  характеристики . Такава нееднозначност в оценяването откриваме при всички герои в повестта. Дори и бабите са “диви”, но “приятни” – “Тези баби може и да си имат разни гадини в елеците, може и да не са си мили ръцете, но общо взето, са приятни баби”. А най-чудесното според автора е това, че животът е “едно безкрайно човешко любопитство” което събира в себе си “тогава” и “сега”.

     Трябва  всеки да се вгледа  в онези “диви и чудесни “ времена, за да знае  какво ще става с него и за да може да си отговори на въпроса – “ще се зъбя ли на живота, ще му чистя ли циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?”.

3.Библиографска справка

1.Речник по нова българска литература,  С., 1994г.

2. Светлозар Игов “Кратка история по българска литература”, С., 1996г.

3.https://bg.wikipedia.org/