Идеалите на Алековото време във фейлетоните на Алеко /“Разни хора, разни идеали“ , III/
Публикувано: 2018-02-19 13:53:27
Фейлетоните на Алеко Константинов се появяват за първи път през 90-те години на миналия век, когато новата следосвобожденска действителност разочарова тези, които са се борили за нея. Участието на писателя в изборите, проведени от Константин Стоилов, става повод за написването на неговия пръв фейлетон – „По изборите в Свищов“. Отначало Алеко все още вярва в спазването на демократичните принципи от властващите партии и в отстояването на идеалите, с които е израснал. Илюзиите изчезват, когато става свидетел на грозните посегателства на народната воля и сатирата му се насочва към тези, които предават народното доверие. Алековото време е време на демагогия, лъжлив патриотизъм, посегателства върху законите с цел лично облагодетелстване. Битието е станало материално, духовното е изчезнало, идеалите са заменени от келепира.
Будната съвест на Алеко Константинов преценява всяко събитие от политическия живот в България. Третият фейлетон от „Разни хора, разни идеали“ /февруари, 1897г./ изобличава фалшивия патриотизъм. Героят, воден от користни цели, иска да бъде освободена Македония, докато на власт е неговата партия. Желанието му не е родено от загриженост за съдбата на македонците, а от стремеж да бъде използвана властта за лични облаги. Идеалите в Алековото време са заменени от келепира. Идеалът е съвършена представа за света, която може да се защитава от хора, които честно отстояват своите принципи. Келепирът е облага за своя сметка и на всяка цена, пренебрегвайки чест и достойнство и отказвайки се от всякакви принципи. Така опозицията идеал-келепир може да се разглежда като корелации чест-безчестие, принципност – безпринципност, материя – дух. Категоричният избор на Алековия герой, липсата на съмнения и терзания насочват към явната липса на чест при него и към готовността му с безчестие и безпринципност да се отстоява направения избор.
В третия фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е разкрит социален тип, роден от Алековото време. В героя са събрани социални черти и образността е ограничена. Обект на авторовата критика не са индивидуални черти, а типични социални и човешки недостатъци. Във фейлетона е представено не единично отклонение от действащите закони, а същността на парламентаризма в Алековото време. Единичното се разтваря в общото и това е важно за фейлетониста. Фейлетонът дискредитира принципите на властващата политика и извежда на показ политиката на келепира: „да те науча тебе какво се вика келепир“.
Речевата характеристика е основното средство, с което е изграден фейлетонът. Чрез нея героят се саморазкрива като вулгарен и безскрупулен обществен хищник. Монологът извежда на показ неговата същност и в същото време авторът постига комизъм в повествованието. Фразеологизми, жаргони, реторични възклицания и въпроси представят духовния му портрет: „Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а?“ Иронията прераства в твърдо отрицание на представената действителност. Липсата на политически морал е откровено изповядана: „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че да те науча аз тебе какво се нарича келепир. Ех, да ти пипна аз тебе Солунската митница и не ми трябва много, само две години, две години само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай с мен...” Келепирът е заменил идеалите, той е причината героят да се насочи към политиката, за да ни покаже принципите на безпринципната политика. Властта за него е бърз и сигурен начин за забогатяване. Победата на безчестието над честта, на материалното над духовното е разкрита със средствата на сатирата. Смехът е отрицание и в същото време корекция на лишеното от значимост време без идеали. Сатирата е инструментът, с който авторът се бори с тази „демокрация“, политическа хамелионщина и безскрупулност. С пародиране на политическото „говорене“ по това време авторът представя „мечтата“ на своя герой за велика България. Тезата за необходимостта от национално обединение е допълнена с твърденията, че Великите сили нищо не правят, за да помогнат на България.
Ключов образ в този фейлетон е Солунската митница: „Ама хубава е пустата Македония... Еле таз Солунска митница – на сърцето ми е израсла ваджията!... Да ще султанът да ни даде Македония, ама догде е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Па сетне се оттегли на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!” Солунската митница е метафора на псевдопатриотизма, за който националната идея е средство за лично облагодетелстване – „хем някоя пара ще капне, хем Македония свободна“. Според героя за свободата на Македония трябва да мислят Великите сили, докато той чака „някой да се усети да освободи Македония“ , за да стане „управител или оценител“ на Солунската митница. В неговото лишено от идеали съзнание липсва политическото разбиране за национална отговорност.
В откровения монолог на героя се оглежда политическата поквара на Алековото време, което е забравило възрожденските идеали и отново е приело, че „покорна глава сабя не я сече“. Сякаш никога не са били възрожденските пориви към свобода и отстояване на човешко и национално достойнство. Героят от третия фейлетон на цикъла „Разни хора, разни идеали“ ги отрича напълно: „Ний трябва докрай да покажем на султана, че сме кротка вяра, че не сме като ония бунтовници, разбираш ли, като гърчулята.“ В своето отричане, той стига до комичната загриженост за спокойствието на султана: Хич не им ли стига толкова умът да помислят, че султанът може да се разкахъри, може да му домъчнее на човека, ами! Представи си, моля ти се, тамам се разположил човека в харема си – човек е най-сетне – и току виж, че му пристигат хабери: в Крит бунт…“
В третия фейлетона от цикъла „Разни хора, разни идеали“ авторът не просто води сюжета, но и прокарва своята теза и представи за действителността. Фейлетонистът се саморазкрива като творец, отстояващ своите човешки и граждански духовно-аристократични идеали. Историческата жизненост на неговия герой показва, че той не трябва да се свързва с конкретно историческо време. Лишеното от идеали Алеково време се проектира и в нашето съвремие. Защото всяко време, всяка действителност може да постави келепира над идеалите, да замени патриотизма с патриотарство, материалното с духовното.
Фейлетонното дело на Алеко Константинов продължава в жанрово и тематично отношение традицията, завещана от Христо-Ботевата публицистика. В центъра на тематиката фейлетонистът поставя нравствените и социални недъзи на действителността, в която живее. Фейлетоните на А. Константинов разкриват Алековите принципи и идеали, защото критикувайки негативното, той утвърждава позитивното. Ценностната скала на Щастливеца включва любов, свобода на личността, честност, патриотизъм. Точно тези принципи и идеали го карат да воюва с техните антиподи: омраза, насилие, безчестие, алчност, лъжа, фалшив патриотизъм.
