Идеите на поета за Перущица в лирическото отстъпление /”Кочо”/

             

Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сияйност.

          Изкуството не е точно отражение на историята, на историческите събития. Историята отразява външното съдържание на времето и събитията, търси техните външни хронологически и обществени рамки, а изкуството показва тези събития през вътрешното, духовното зрение на творците. В лирическото отстъпление от одата „Кочо” е показан начинът, по който поетът Вазов вижда събитията в Перущица. Поетът се прекланя пред този град-светиня.  За него съпротивата на перущенци е доказателство за силата на българския дух. „Гибелта” на Перущица се оказва „тържество” за българите, защото събитията тук доказват, че човек може да бъде сломен физически, но не и духовно. И както в първите векове на робството Балканджи Йово не дава „хубава Яна” на турска вяра, така и в последните години на този тъжен период от родната история Кочо няма да даде своята невеста. Макар и превърната в „пепелище”, Перущица доказва, че българският дух е жив, че българинът може да бъде победен само физически. В това отношение силата на българския дух е сравнена с много примери от световната история /Картаген, Спарта, Прага, Сарагоса/. Така поетът съизмерва родното с чуждото, националното с общочовешкото, за да докаже, че събитията в Перущица са такива, че „малките правят с великите равни”.