Карл Густав Юнг / 1875 – 1961 / Мисли, извадени от “100 писма”, Плевен, 2006г.

• Амбицията в доста сериозна степен е същото като ревността и заради това е сковаваща и предизвиква безумства. Нима не го видяхме при американската мания за рекорди? Тя погубва  всякаква   красота… / из писмо до д-р Ференци, 1909г./

 

•       Хубавата книга трябва, както и човешкият живот, да има край. Вашата книга има възможно най-добрия край, където всичко предшестващо го наистина е свършило и където всичко започва отново там, където започва книгата, а именно с рождението и пробуждането на Новия човек. /из писмо до Херман Хесе, 1919 г. – Хесе е носител на Нобелова награда за литература за 1946г./

 

-           Няма човек, който да не страда, докато се намира в хаотичното пълноводие на живота. … Аз вървя по пътя си и си нося бремето, доколкото мога. … В живота ми не съществува трудност, произтичаща изцяло от мен самия. … Правя всичко възможно  да бъда достоен за себе си. Не може да го стори никой друг вместо мен.    / из писмо до Френсис Уикс, 1926г. /

 

• Науката е изкуството, създаващо съответни илюзии, на които глупакът вярва или ги оспорва; мъдрецът обаче се радва на тяхната красота или на тяхната смисленост, без да остава спрял пред факта, че човешките воали и покривала обгръщат дълбоката като пропаст тъмнина на непознаваемото. …Всички неща изглеждат, сякаш че са такива. Действителните неща са въздействия от нещо непознато. Ние нямаме представа за абсолютната действителност, защото “действителността” е винаги нещо “наблюдавано”.   / из писмо до д-р Алън  Джилбърт, 1929г./

 

• Трябва да гледате на себе си като на човек, предлагащ възможност, която може да се приеме или отхвърли. Иначе със сигурност ще се окажете в затруднено положение. Това е така, защото човек поначало не е само добър; почти наполвина той е дявол. / из писмо до г-жа Брикс, 1931г./

 

• Всяко преходно явление се нуждае от ограничение във времето и пространството. /из писмо до д-р В. Арц, 1933г. /

 

• Какво хората, откакто свят светува, са наричали бог, е просто неподлежащо на изследване. Ако това не е така, тогава мравката би имала същата възможност да познае човека и неговата същност, така както ние познаваме същността на мравката. / из писмо до д-р Паул Мааг, 1933г./

 

• Ответното на този живот не се намира в границите на този живот. /из писмо до г-жа Опенхайм, 1933г./

 

• Има цели видове, които са изтъкани само от страх. Същество, което загуби страха, е обречено на смърт. Примитивните хора, които вследствие на мисионерството биват “излекувани” от техния естествен и оправдан страх от демони, дегенерират. Наблюдавах това достатъчно в Африка, каквото и да говорят мисионерите по този повод. Който постоянно се страхува, има някаква причина. Не са малко пациентите, на които трябва да им се внушава страх, понеже той им липсва поради закъснели инстинкти. Човек, който няма вече страх, се намира на ръба на пропастта.”/из писмо до пастор д-р Фриц Бури, 1945г./

 

• Не е възможно с няколко думи да се възстанови един нещастно протекъл живот. Не съществува обаче нито едно дъно, от което човек да не може да се оттласне, ако положи подходящото усилие на подходящото място. /из писмо до неназован получател от Германия,1934г./

 

• …аз смятам, че страданието е съществена съставна част от човешкия живот, без което никога не бихме направили каквото и да било. Ние винаги се опитваме да се измъкнем от страданието. Правим го по милиони начини, но никога не успяваме напълно. Затова аз стигнах до извода, че човек трябва по възможност да се опита да намери поне път, който му позволява да понася неизбежното страдание, представляващо съдбата на всяко човешко съществуване. Ако някой успее да постигне поне способността да понася страданието, той е изпълнил една почти свръхчовешка задача. Това ще му донесе известно щастие или удовлетворение. /из писмо до Субрахмания Айер, 1937г./

 

• В тези дни е тежко човек да е стар. Безпомощен си. От друга страна, чувстваш се щастливо отчужден от този свят. Аз обичам природата, но не света на човека, нито света, който ще дойде./писмо до д-р Хелтън Годуин Бейнис, 1940г./

 

• И аз съм част от света, един невероятно важен милиграм, без който бог напразно е създал света си./писмо до неназована получателка, 1943г./

 

• Много е необходима – именно молитвата, тъй като тя прави предполагаемото и мисленото отвъдно непосредствено реално и представя съвместяването на Аза с неясната отвъдност. Човек чува себе си и не може вече да отрича, че е заговорил с “онова другото”./писмо до неназована получателка, 1943г., Швейцария, стр.59/

 

• Ние живеем, за да постигнем възможно най-голямо духовно развитие и съзнаваност. Дотогава, докато животът е възможен и в най-нищожна степен, човек трябва да се държи здраво за него, за да го изчерпи докрай за целите на съзнаваността. Да се прекъсне преждевременно животът означава да се прекрати един експеримент, който не е заложен от нас. Ние сме се намерили в този живот и трябва да го проведем до края”. / писмо до неназован получател, 1946г., Германия, стр.77/

 

• Всичко трябва да се остави на свободната преценка на индивида. Всичко, което ни изглежда погрешно, може да е правилно при дадени обстоятелства, над които ние нямаме власт и чийто смисъл не разбираме. /писмо до д-р Елеанор Бертине, САЩ, 1946г., стр.77/

 

• Не забравяйте, че чувството за малоценност компенсира съответно необикновена амбициозност и воля за власт. /писмо до неназована получателка, САЩ, 1948г., стр.89/

 

• За мен вярата или еквивалентът на вярата е нещо, което бих определил като респект. Имам респект пред истината./писмо до пастор Виктор Уайт, Оксфорд, 1948г., стр.92/

 

• Би било ужасно просто, ако можехме да се водим по десетте божи заповеди или по наказателния кодекс, или пък по някакъв си кодекс на нравите. Всички изброени в тях прегрешения са толкова очебийно нецелесъобразни или болнави, че всеки разумен човек без всякаква трудност вижда колко са не на мястото си. Когато човек трябва да вземе етично решение, става дума за твърде сложни неща, а именно за колизии на дълга, което е най-дяволското, измислено някога, и същевременно най-самотното, което най-самотният, а именно създателят на света, е могъл да си представи. При колизията на дълга единият кодекс казва едно, другият – друго, а Вие се оказвате толкова умен, колкото и преди. Наистина е така, че това, което е добро за един, изглежда зло за друг. Представете си една всеотдайна майка, която се меси на сина си във всичко и за всекиго, водена, естествено, от себеотрицателна грижа – на практика обаче с убийствен ефект. За майката безспорно е добре синът й да не прави едно или друго, а за сина същото е просто морален и физически срив, значи и за него не е добре. /писмо до д-р Юрг Фирц, Цюрих, 1949г., стр.93/

 

• Лошото начинание няма да стане по-добро поради факта, че ще го умножим по 10 000, а 100 лумпена далеч не правят дори един-единствен достоен човек. /писмо до д-р Юрг Фирц, Цюрих, 1949г., стр.97/

 

• Психологията е, строго погледнато, науката за съдържанието на съзнанието. /писмо до д-р Йозеф Голдбрунер, 1950г., стр.107/

 

• Моралът повелява да не се правят изказвания за онези неща, които нито може да се видят, нито да се докажат, и смятам за познавателно посегателство да се изказваш въпреки това./писмо до д-р Йозеф Голдбрунер, 1950г., стр.109/

 

• С теории доникъде няма да стигнете. Опитайте се да бъдете естествена и винаги да правите следващата крачка. Не е нужно да я видите предварително, можете след това да я наблюдавате. /писмо до неназована получателка, 1950г., стр.109/

 

• Към мъртвите не бива да изпитваме състрадание, те така безкрайно много са ни изпреварили, а към останалите след тях близки, които наблюдават преходността на съществуването и трябва да понесат във времето раздялата, страданието и осиротяването. /писмо до Ханна Оери, Базел, 1950г., стр.113/

 

• Мога да Ви уверя, че при всяка възможност аз съм един морален страхливец, а като дребен буржоа все още се намирам в шок от всичките си неразумни дела и се крия колкото е възможно по-дълбоко, като си обещавам да не върша повече такива неща, защото се стремя към мир и приятелско съседство, към чиста съвест и към дъня на праведника. Защо трябва да бъда неописуемият глупак, който скача в огъня? /до сп. “Erastus Evans”, Лондон, 1954г., стр.125/

 

• Индивидът е от решаващо значение, тъй като той е носител на живот и съществуване. Той не може да бъде заменен нито от група, нито от маса. /писмо до Ъптън Сенклер, САЩ, 1955г., стр.137/

 

• Имам сериозни основания да приема, че нещата не свършват със смъртта. Изглежда, че животът е едно междинно действие от дълга история. Тя е съществувала още преди аз да се родя и най-вероятно ще продължи, ако съзнаваният интервал в едно триизмерно съществуване приключи. /писмо до неназована получателка, Англия, 1955г., стр.143/

 

• Моля, гледайте на състоянието си в момента като на психична кална баня с фанго /лековита кал/, от която след известно време отново ще изгрее едно малко утринно слънце. /писмо до госпожа Р., Швейцария, 1956г., стр.145/

 

• Не можем да имаме авторитет, ако не сме в състояние да го поставим на изпитание, а Вие ще се изненадате от каква полза могат да бъдат хората, които навярно смятаме за стоящи по-долу от нас. Дори папата има един обикновен свещеник, пред когото да се изповядва, а не някой кардинал. Ако сте самотна, това се дължи на факта, че Вие се изолирате; ако сте достатъчно скромна, никога няма да сте самотна. Нищо не ни изолира повече от властта и престижа. Опитайте се да слезете на земята и да се научите на скромност, и никога няма да бъдете сама! /писмо до г-жа П., Англия, 1957г., стр.150/

 

• Самотата за мене е лечебен извор, който дава смисъл на живота ми. Говоренето често се превръща в мъка и често ми трябват няколко дни мълчание, за да си почина от незначителността на думите. /писмо до проф. Густав Шмалц, 1957г., стр.151/

 

• Религията е форма на живот, смирение и подчинение на определени превъзхождащи ни сили – една духовна нагласа, която не може да се инжектира със спринцовка, нито да се изпие с таблетка. /писмо до д-р фил. Бети Гровър Айснер, САЩ, 1957г., стр.153/

 

• Хората обичат шума, тъй като той не им позволява да вземат думата. Шумът е добре дошъл, тъй като покрива звуково вътрешното инстинктивно предупреждение. Който се страхува, търси шумно общество и гръмогласен шум, прогонващ демоните. /Съответстващите примитивни средства са крясък, музика, тимпани, шумен фойерверк, биене на камбани и така нататък./ Шумът дава чувство за сигурност така, както и човешкото множество; затова той е обичан и хората избягват да предприемат нещо срещу него, тъй като инстинктивно чувстват апотропичното /отблъскващото злото/ вълшебство, което той излъчва. Шумът ни пази от неприятен размисъл, той разпръсва сънища, предизвикващи страх, той ни уверява, че ние всички сме заедно, и вдигаме такава шумотевица, за да не посмее никой да ни нападне. … Модерният шум е интегрираща съставна част на модерната “култура”, ориентирана преобладаващо навън и в ширина и отхвърляща с отвращение всякаква вглъбеност. Това е едно зло с дълбоки корени. /писмо до проф. Карл Офтингер, Цюрих, 1957г., стр.156/

 

• Ние приемаме времето и пространството като константни величини, освен при парапсихологичните феномени. Все пак теорията за относителността на Айнщайн показва, че двете величини не съвпадат непременно с нашите представи, а че пространството може да бъде изкривено и че времето зависи неизбежно от мястото и скоростта на наблюдаващия. Такива разсъждения подкрепят схващането за относителната валидност на времето и пространството. /писмо до Стифън Ейбръмс, САЩ, 1957г., стр160/

 

• Човек не бива да държи на своята власт, освен при опасна ситуация, в която е необходмо да се приложи власт. Властта, за която винаги претендираме, се обръща срещу нас, а претенцията се появява винаги тогава, когато се страхуваме, че ще загубим властта. Не бива да се страхуваме да я загубим. Човек печели повече мир, когато загубва власт. /писмо до г-жа П., Англия, 1958г., стр.167/

 

• За мен архетипът означава: образ на едно вероятно протичане, така да се каже, една обикновена система на протичането. /писмо до неназован получател, Швейцария, 1959г., стр.173/

 

• Междувременно всеки учи другия и като че ли никой не вижда необходимостта да започне от себе си по пътя на усъвършенстването. /писмо до Негово Превъзходителство г-н Мигел Серано, посланик на Чили, 1960г., стр.179/

 

• Аз разпознавам страданието на човечеството по тежкото положение на отделния човек и обратно. /писмо до сър Хърбърт Рийд, Лондон, 1960г., стр.186/

 

• Знаем само това, което знаем, но съществува достатъчно много още, което бихме могли да знаем, ако пожелаем да спрем да настояваме на това, което знаем. /писмо до сър Хърбърт Рийд, Лондон, 1960г., стр.189/

 

• Човекът е конфронтиран от сили, които сам създаде, но не може да овладее. По принцип това е положението на примитивния човек, само с тази разлика, че примитивният не си въобразява, че е създател на своите демони. … Джунглата е в нас, в нашето несъзнавано, а ние успяхме да я проецираме върху външния свят, където днес пак влечуги от мезозойската ера си играят игрите – във вид на леки коли, самолети, ракети. /писмо до Лео Холидей, САЩ, 1960г., стр.192/