Класификация на думите като части на речта. Семантично-граматическа, морфологична, синтактична класификация на думите като части на речта.
Публикувано: 2016-12-15 21:00:01
В зависимост от някои общи семантично-граматически, морфологични и функционални особености в изречението всички думи от речниковия състав на езика се разпределят в три различни граматически класификации: семантично-граматическа, морфологична и синтактична.
Семантично-граматическа класификация. Според нея всички думи от речниковия състав на българския език се разпределят на десет части на речта, които са следните:
|
Част на речта |
Значение |
Примери |
|
1.Съществителни имена |
Думи, които означават предмет или предметност /в общия смисъл на думата/ |
човек, птица, къща, растение; радост, смелост, височина, доброта; писане, четене, страдание |
|
2.Прилагателни имена |
Думи, които означават качества, свойства и признаци на предмети |
хубав, голям, страхлив, крилат, тъжовен, горски, градски, горист, сребрист |
|
3.Числителни имена |
Думи, които означават брой на предмети или техни поредни места |
един, два, три, двадесет, сто; първи, втори, трети, пети |
|
4.Местоимения |
Думи, с които в определени случаи се заместват съществителни, прилагателни и числителни имена |
аз, ти, той; мой, твой, негов, този, онзи, кой, който, някой, никой, всякой |
|
5.Глаголи |
Думи, които означават действия или състояния, свързани с глаголни лица |
говоря, пиша, мисля, гледам, рисувам, пътувам, живея, работя |
|
6.Наречия |
Думи, които означават обстоятелства при извършването на действия или поясняват признаци |
работя бързо, пиша четливо, заминавам утре |
|
7.Предлози |
Думи, които се поставят пред съществителни имена, пред местоимения и показват синтактичните им отношения към други думи в изречението |
Вървя по пътя. Работя без почивка. |
|
8.Съюзи |
Думи, които свързват еднородни части в просто изречение или отделни прости изречения в състава на сложно изречение |
Пътят е страшен, но славен./Х. Ботев/ |
|
9.Междуметия |
Думи, с които се дава непосредствен израз на чувства и на волеви подбуди или пък служат за звукоподражания |
ах!, ох! О-ле-ле! чик-чирик, тик-так |
|
10.Частици |
Думи, които служат за усилване значението на други думи, за образуване на други форми и /в редки случаи/ за образуване на нови думи |
Кажи де, не викай, написа ли |
Морфологична класификация
В основата на тази класификация е признакът изменяемост/неизменяемост. Според този признак думите са изменяеми и неизменяеми. Изменяеми са тези, които изменят формата си с формообразуващи морфеми. Неизменяемите имат една единствена форма /не могат да я изменят/.
|
Изменяеми |
Неизменяеми |
|
1.Съществително име |
1.Наречие |
|
2.Прилагателно име |
2. Предлог |
|
3. Числително име |
3.Съюз |
|
4. Глагол |
4.Частица |
|
5.Прилагателно име |
5.Междуметие |
Синтактична класификация
Тази класификация се опира на обстоятелството дали думата може да функционира самостоятелно като член на изречението. Според този признак думите се делят на самостойни и служебни. Самостойните могат да функционират самостоятелно, несамостойните или служебните – не могат.
|
Самостойни |
Несамостойни /служебни/ |
|
1. Съществително име |
1. Предлог |
|
2.Прилагателно име |
2. Съюз |
|
3. Числително име |
3. Частица |
|
4. Глагол |
|
|
5.Прилагателно име |
|
|
6. Наречие |
|
Междуметията се изключват от тази класификация, защото са странични думи в изречението. То не влиза в състава на изречението като негов член, нито пък като служебна дума.
