Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Константин Костенечки ( За буквите). Пример за новите правила за правопис и права вяра.

Публикувано: 2018-02-20 12:24:15

      Граматическото съчинение “Сказание изявлено о писменех” /Разяснено изложение за буквите” се приема като “най-добрия източник  днес за запознаване с правописната и редакционната реформа на патриарх Евтимий”./23/ Константин Костенечки /1380-1435/ е ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на Евтимий Търновски./24/ Поради начетеността си имал титлата “философ”. Той се занимава с книжовна дейност при двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Сръбската правописна Ресавска школа на произхождащия от Средна България Константин /от Костенец в Пазарджишка област/ “не е нищо друго освен приложение на правописа на Евтимий, който му е служел като образец на сръбска почва”./25/

      В “Сказание за буквите” Костенечки  се основава на езиковата реформа на Евтимий Търновски, “който наистина просия като светило над ония страни дори до днес”./26/  Главните точки на реформата, която той възхвалява, могат да бъдат открити в неговите съчинения. Трактатът “Сказание за буквите” е правописен, а не граматически. В него откриваме интересни и важни факти на българския език. “Да не сме ли благодарни – казва С.Младенов/27/ - на Константин, че ни осведомява доста добре за своето време върху българския изговор на старобългарската ятова гласна? То не е Е; защо е трябвало да се изнамира особена буква, ако звукът му не е бил различен от Е? Също по времето на Константин множеството българи са изговаряли не Е от ятовата гласна, а една гласна, която е твърде близка до едно отворено А или до дифтонга ЕА, както може да се види лесно от Константиновите примери.” С авторитета си на граматик авторът “успява да внедри дълбоко в езиковата практика морфологичната система на среднобългарския език”/28/ в ръкописните книги на южните славяни и в първите печатни книги на кирилица, публикувани през 15, 16 и 17 век във Венеция, Черна гора и Влашко. К.Костенечки установява езиковия хаос и полага усилия да открие основите на книжовното дело. “Причините за покварата на всичко това трябва да се премахнат посредством правилно обучение”/29/ - казва книжовникът. Настъпилата поквара трябва да се лекува – “понеже писмеността се поквари не от старите, а поради обучението от лениви и зли. Ето защо тя трябва да се излекува от онова, от което се е покварила. Ако ли някой при все че е стар, притежава младежко незлобие и старчески разум, с тяхна помощ той може бързо да унищожи корените на разложението”./30/

23/Ангелов Боню, Старобългарско книжовно наследство”, С., 1983г., стр.84

24/https://bg.wikipedia.org

25/Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81/

26/Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.203   

27/Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81

28/Богданов Иван, “Безмъртни слова”, С., 1980, стр.204

29/Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.204

30/Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.204