ЛИС – Литературноинтерпретативно съчинение

 

ЛИС – ПЛАН

Увод:

         Авторът е определяща фигура в българското литературно пространство. Той твори през периода епоха. Всяко време идва със своите идеали и възгледи за доброто и злото, красивото и грозното, правилното и грешното. В произведението са отразени етичните и естетическите възгледи по отношение на проблема за темата –> раздела от учебника.

Теза:

         Именно проблемът за (лит. раздел) събира времето, пространството и хората, а после ги разделя. Позицията на автора  е …възгледи. Според него това е така, защото (1). Също така (2). Представя идеала за човек, мислене (3).

Сюжет:

         2-3 изречения за какво се разказва в произведението (пространството, времето – символи). Картината, която авторът рисува пред читателя включва (Кога и Къде се развива действието; Кога и Как настъпва промяна). Времето и пространството в текста имат условен характер. Натоварени са със символни значения (символи).

Художествен смисъл:

         Художественият смисъл в творбата се откроява в семантичните опозиции (литературен раздел (родно-чуждо/живот-смърт)) –> разсъждавам. Естетическите и етическите представи на автора за красивото и грозното, доброто и злото, се оглеждат в проблема за проблем. Именно гореспоменатите опозиции изграждат смисловото пространство на текста.

Мястото на автора в историята:

         Въпросът за проблем следва бъде разгледан с оглед литературния контекст на времето. РАЗЛИЧНИ/СХОДНИ страни по този проблем могат да бъдат открити в произведението на (сравнение с друг автор – времето/идеалите/възгледите). Какво взима превес при другия писатели, какво е различно.

Форма:

         Всяка литературна творба е единство от форма и съдържание. В творбата авторът открива най-подходящата форма, с която да облече съдържанието – жанр. При формалния анализ отчетливо се откроява способността на автора да направи и най-дребното, ежедневното и незначителното интересно чрез своите език и стил. Многозначността и преносните значения на думите са подчинени на задачата да представят авторовата позиция.

Има ли абстрактни думи и какво е тяхното значение? Смисълът винаги е в абстракцията.

Фигури и тропи:

         Метафори, епитети, сравнения, оксиморони, силаботоническо стихосложение, реторични изречения, обръщения. Прекалената употреба на някои/липсата на някои = какво означава това

Синтаксис:

         Композиция (кръгова), строфи, рима (анафора-повторение в началото на стиха; епифора – повторение в края; епанафора – повторение от края, продължаващо в началото). Астрофичен (ако не е разделен на строфи), синтактичен паралелизъм (еднакво построени изречения), рефрен (ако има)

Заключение:

         Връщане към твърденият от тезата и обобщаване. Отговор на въпроса: „Вълнува ли това човека днес“. Човекът не може да избяга от проблемите, които са част от изпитанията, поставени от живота. Времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме – Васил Левски