Лингвистични особености на функционалните стилове – научен, публицистичен, административен, разговорен, художествен

 

 

1.Научен текст. Отличителните черти на научния текст са:

• Икономия на изразни средства;

• Лаконичност на формата;

• Изключване на средствата за словесна образност;

• Употреба на термини като специфични лексикални единици

• Основният тип текст в научната реч е разсъждението. То характеризира и трите разновидности на научния текст – научноакадемичен, научноучебен, научнопопулярен

• Характерна морфологична особеност на научния текст е употребата на глаголи в сегашно време /напр. Водата кипи при 100 градуса./

2.Публицистичен текст – е предназначен за радио, телевизия, вестници, списания, интернет. Той функционира в различни форми – устна, писмена и жанрове /уводна статия, политическа реч, репортаж, интервю, информационна бележка, фейлетон, очерк, спортен коментар/. Има информативна и въздействаща функция. Отличителните черти на публицистичния текст са:

• Полемичност и критичност;

• Организация на речевите средства в зависимост от социалната специфика на фактите;

• Излагане на тези и концепции по актуални проблеми;

• Морфологична особеност на публицистичния текст е широка употреба на имена и именни словосъчетания /напр. названия на рубрики: Новини, Спорт, Резултати; Репортерски бележник, По света и у нас/.

3.Художествен текст – отразява спецификата на художествената литература като вид изкуство и изпълнява естетически функции. Негови отличителни черти са:

• Взаимодействие на естетическта и информатичната функция на текста;

• Използване на изразни средства на всички функционални стилове на общонародния език;

• Засилена употреба на експресивни изразни средства за изразяване на отношения, оценки;

• Широка употреба на синоними /повече от всички останали стилове/

4.Официално-делови текст /административен/. Неговите разновидности се отнасят до две направления – законодателно /закони, държавни актове, международни договори/ и канцеларско /учрежденска документация, заявления, отчети, справки, протоколи/. Негови отличителни черти са:

• Формата се отличава със строго определени начини на писмено изложение;

• Безличност на изложението;

• Недопускане на вариативност при тълкуване на текста;

• Лаконичност и конкретност, които произтичат от нормативния характер на текста;

• Стандартизация и еднотипност на изразните средства /напр. на основание, договарящи страни, привличане под отговорност/;

• Употреба на термини и терминологизирани изрази, които се отнасят до официално-деловите среди /напр. председател, молител, поръчител, гарант/

5.Разговорна реч – тя отразява лични, неофициални, неслужебни отношения във всички области от живота. Характерните особености на разговорната реч са:

• Неограничен свободен избор на изразни средства;

• В нея най-пълно се изразяват произносителните и интонационните възможности на речта;

• Активност на междуметията и междуметни повторени фрази;

• Допуска се икономия на изразни средства /недовършени изречения, чийто смисъл става ясен в контекста/.