Литературата е... начин да общуваме с хора, които никога няма да срещнем

 

Литературата е... начин да общуваме с хора, които никога няма да срещнем

Есе

        Някога, много отдавна, преди 253 години... Ще кажете, че няма как да разкажа тази история, защото тогава още не съм била родена. Но аз бях там. Днес! Вчера също бях. Там ще бъда и утре. И не си мислете, че пътувам с машина на времето. Пътувам с литературата. В миналото, в настоящето и в бъдещето. Аз не „изгубих зарад книгите живота и света“ (1). Напротив, аз се запознавам с хора, които никога няма да срещна – писатели и литературни герои. И имайки предвид необходимостта от мярка, за която Далчев ми напомня, аз намирам заедно с книгите „живота и света”. Точно мярката в четенето превръща литературата в … начин да общуваме с хора, които никога няма да срещнем.

        В момента се опознавам с Паисий Хилендарски. Попътувах седемдесет и една страници. Това пътуване е приключило за Хилендарския монах много отдавна, преди 253 години..., а за мен започна сега. Запознах се с „един монах тъмен, непознат и бледен“ (2) пишещ в „скромна килийка, потънала в сън“ (3). Имам към него много въпроси. Разтварям страниците на „История славянобългарска” и се оказва, че отговорите са пред мен.

        Пътувам с литературата. В миналото, в настоящето и в бъдещето. Така преди две или три години се запознах с най-добрата си приятелка в литературния свят- Сюзан Колинс. Тя ме преведе както през подземния свят, където хората са с големи лилави очи, яздят прилепи и хлебарки и воюват с триметрови плъхове. С нея бяхме и в бъдещето, но не в онова хубаво бъдеще с летящи коли и с роботи. Не! В това бъдеще деца се бият до смърт в телевизионно шоу. Все пак се появява лъч надежда. Е не точно лъч, а момиче- Катнийс Евърдийн. Тя успя да съсипе цялата система на родината й - Панем, само с шепа къпини. „Трябва да е много крехка и несигурна система, щом шепа къпини могат да я сринат!“ (4), но може би е „крехка, но не в смисъла в, който...“ (5) аз предполагам. И имайки предвид необходимостта от мярка, за която Далчев ми напомня, аз предупредих своята нова приятелка / Сюзан Колинс/ да не се сърди, когато общувам и с други приятели, които никога няма да срещна.

        Светът на книгите е странно огледало. Едновременно вход и изход от времето. В това огледало се проектира едно интересно бъдеще. Видях „водороден господин” и „кислородено момиче”. Рамката на огледалото е нарисувана от Светослав Минков. Всъщност чрез него се научих да излизам от рамките на съвременното общество, защото това, че решаваш задачите по математика в час за два пъти по-малко време от останалите или пък се влюбиш в човек, който роднините ти, съгражданите ти или дори правителството не харесва, не означава, че ти трябва да спреш да решаваш задачите си два пъти по-бързо, не означава и да спреш да обичаш „водородения господин“, въпреки че си „кислородено момиче“. Това означава че си Дивергент. Точно така Дивергент. Звучи ви странно, но не е чак толкова. Дивергентите са хора, които излизат от рамките и обществото се опитва всячески да отхвърли. Отхвърля ги, защото те не са обикновени. Отхвърля ги, защото самото общество се комплексира от тях. Според мен Дивергентите в нашето общество, в съвременното общество са хората, които четат, защото те пътуват всеки ден, опознават нови места, срещат се много хора и не се ограничават само с това да познават единствено съседката на втория етаж, с която да се питат колко сол трябва да сложат на боба.

          И не си мислете, че пътувам с машина на времето. Пътувам с литературата. В миналото, в настоящето и в бъдещето. Така аз се запознавам с хора, които никога няма да срещна – писатели и литературни герои. И винаги имам предвид необходимостта от мярка, за която Далчев ми напомня. Защото книгите не могат да изместят истинския живот, но могат да станат част от него.

Използвана и цитирана литература:

1.https://liternet.bg/publish7/adalchev/stihove/knigite.htm

2.https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2

3.https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=914&Level=2

4.Колинс Сюзан, „Възпламеняване“, София, 2010, стр. 29

5.Колинс Сюзан, „Възпламеняване“, София, 2010, стр. 29

6.Рот Вероника, „Дивергенти“, Хасково, 2012, стр. 24

Aвтор на есето: Калина Огнянова Христова