МИНАЛО - БЕШЕЛО

МИНАЛО - БЕШЕЛО

Колко бързо остаряхме!

Колко бръчки по лицата?!

Сякаш вчера деца бяхме

с буен порив във сърцата.

 

Как шейните ни летяха

от баира към реката,

радвахме се на гнездата

лястовичи в родна стряха.

 

Пролетес – цветя в дръвчета,

а пчеличките жужаха,

жилваха ни по нослето –

баба, дядо ни се смяха.

 

Зрелите черешки, в двора,

обички червени бяха,

тарабите от стобора –

наша къща, наша стряха !

 

Куклите ни – от парцали,

ските – от дъги на каче…

Кой такъв разкош видял е ?

За тях още ми се плаче.

 

Ами дините в бостана ?

Сладки и големи бяха.

Как ни гонеше пъдаря,

пушка празна как размахва !..

 

Мелницата на Балкана

С  гатер, трупите, брашното –

в мен остана като рана,

но било какво -  каквото…

 

Край вършачката играхме -

знаем хлябът как се меси –

кротки до огнището седяхме,

че котлето има своя песен

 

 

Царевичните мамули

знаете ли. как ухаят,

врящи под зелена шума ?

А, бе – приказка ! Това е.

 

Как великденски свещички

тъжно-весело трептяха…

На хорото бяха всички!

И яйцата други бяха.

 

А конете – Алчо, Лоза

със пискюли, пред шейната ?

Гордо само как се возех,

че крепя с ръце елхата !

 

В  Коледната вечер тиха

песни с коледари пяхме,

дим искреше над комина…

Днес разбираме  - щастливи бяхме.

 

Цялото това богатство

няма как да го опиша,

туй – компютърното братство –

чудя му се как ли диша !

 

Лете гмуркахме се във реката,

Есен – грозде-кехлибар беряхме…

Гледам ги сега децата –

ех, къде-къде по бяхме !..

 

Всичко мина и отмина –

Лято, Есен, Зима, Пролет…

Днес очакваме двамина

внуците да ни споходят.