МИНАЛО - БЕШЕЛО
Публикувано: 2018-05-09 12:37:02
МИНАЛО - БЕШЕЛО
Колко бързо остаряхме!
Колко бръчки по лицата?!
Сякаш вчера деца бяхме
с буен порив във сърцата.
Как шейните ни летяха
от баира към реката,
радвахме се на гнездата
лястовичи в родна стряха.
Пролетес – цветя в дръвчета,
а пчеличките жужаха,
жилваха ни по нослето –
баба, дядо ни се смяха.
Зрелите черешки, в двора,
обички червени бяха,
тарабите от стобора –
наша къща, наша стряха !
Куклите ни – от парцали,
ските – от дъги на каче…
Кой такъв разкош видял е ?
За тях още ми се плаче.
Ами дините в бостана ?
Сладки и големи бяха.
Как ни гонеше пъдаря,
пушка празна как размахва !..
Мелницата на Балкана
С гатер, трупите, брашното –
в мен остана като рана,
но било какво - каквото…
Край вършачката играхме -
знаем хлябът как се меси –
кротки до огнището седяхме,
че котлето има своя песен
Царевичните мамули
знаете ли. как ухаят,
врящи под зелена шума ?
А, бе – приказка ! Това е.
Как великденски свещички
тъжно-весело трептяха…
На хорото бяха всички!
И яйцата други бяха.
А конете – Алчо, Лоза
със пискюли, пред шейната ?
Гордо само как се возех,
че крепя с ръце елхата !
В Коледната вечер тиха
песни с коледари пяхме,
дим искреше над комина…
Днес разбираме - щастливи бяхме.
Цялото това богатство
няма как да го опиша,
туй – компютърното братство –
чудя му се как ли диша !
Лете гмуркахме се във реката,
Есен – грозде-кехлибар беряхме…
Гледам ги сега децата –
ех, къде-къде по бяхме !..
Всичко мина и отмина –
Лято, Есен, Зима, Пролет…
Днес очакваме двамина
внуците да ни споходят.