МОЯТ БОР

В гората срещнах бор голям,

със клони поразени.

Навярно гръм е паднал там,

тъй както падна в мене…

 

Поспрях до него да почина,

попитах с поглед впепен,

когато бурята отмина,

как нови сили е намерил…

 

„Намерих – Борът ми отвърна –

защото бях ударен.

Със корени земята съм прегърнал…”

„И болката забрави ?!”

 

„Не съм, развира се, но трябва,

че стволът ми живее…

Да знаеш радост как ме грабва,

щом славей в мен запее !

 

И ти опитай като мене –

Животът носи радост –

не давай споменът да стене

от рана в ранна младост.”

 

„Опитвала съм – му отвърнах –

но нищо не излезе…”

Сбогувах се, отново тръгнах,

щом Слънцето залезе.