Мат.5:23, Есе „Всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен”

    Гневът е състояние, в което хората вземат неправилни решения. Както във фолклорните текстове, така и в библейските ще намерим много примери за това.

     „Всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен”/Мат.5:23/ казва Исус, разграничавайки справедливия от несправедливия гняв. Който се гневи на брат си, ще бъде осъден, но ако някой се гневи справедливо, воден от желание да го вразуми или от загриженост за неговата съдба, той няма да бъде осъден. Напразно /”без причина”/ се гневим тогава, когато се гневим заради имущество, заради чест и от желание да отмъстим за себе си.

      Отношението към брата, към „ближния” трябва да бъде изпълнено не с гняв, а с разбиране, милост, съчувствие, състрадание и желание за помощ. „А който каже на брата си: „рака”, виновен ще бъде пред синедриона”/Мат.5:24/ Синедрион се нарича еврейското съдилище, а „рака” означава презрително възклицание. То идва със смисловото значение на възгласа „върви по дяволите!” и показва, че презираме човека, към когото е отправен този възглас. Несъгласието на Исус с такова отношение ни напомня, че трябва да уважаваме другите, да зачитаме тяхното достойнство. Според някои тълкуватели на Евангелието от Матея „рака” е дума, която идва от сирийски и означава „гнусен”. Така според Исус, ако някой започне да обижда брата си, наричайки го „гнусен”, ще се изправи пред съда на дванадесетте апостоли. Присъдата става още по-строга – „А който пък каже: „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена”. Но това е справедливо наказание за тези, които лишават своя брат от ум и разум. Умът и разумът според християнството отличават човека от безсловесните животни.

         Който обижда и безчести, той погубва любовта, а с погубването на любовта се унищожават всички добродетели. Тях ги има само когато има любов.

        Обиждащият  „брата си” погубва любовта, погубва всички човешки добродетели, който не могат да живеят без нея, и справедливо  ще бъде осъден на огън и гибел.