Мисли от Фром, Ерих, „Изкуството да обичаш”

Фром, Ерих, „Изкуството да обичаш”

…………………………..

*Цялата ни култура се основава върху ненаситния стремеж за купуване, върху идеята за взаимно изгодна размяна. /стр.14

……………………………

*Съзнанието за човешката отделеност без единението чрез любовта е източникът на срама, а същевременно и изворът на виновността и тревожността. /стр.21

……………………….

*Toва е единение, в което индивидуалното „Аз” до голяма степен изчезва и където целта е да принадлежиш към стадото./стр.24

……………………………..

*Можем да разберем силата на страха да бъдеш различен, да бъдеш малко по-надалеч от стадото, само ако разберем цялата дълбочина на потребността да не бъдеш изолиран./стр.25

……………………………………….

*Такова  убеждение за неповторимостта на индивида е изразено, например, в следното талмудистко /талмудизъм – юдейска казуистика, която тълкува библейските текстове от Петокнижието/ положение: „Онзи, който спасява един живот, сякаш спасява целия свят; който унищожава един живот, сякаш унищожава целия свят”./стр.26

……………………………….

*Философското положение на Просвещението – душата няма пол, е станало част от всекидневието./стр.27

…………………………………….

*Общественият процес изисква стандартизирането на човека  и това  стандартизиране бива наричано „равенство”./стр.27

……………………………..

*От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер – всички дейности са рутинизирани и отнапред създадени. /стр.28

……………………………..

*Без любов човечеството не би могло да съществува нито ден. /стр.29

……………………………..

*При любовта е налице парадоксът, че две същества стават едно цяло, обаче си остават две./стр.32

…………………………….

*Да обичаш означава преди всичко даване, а не получаване./стр.33

…………………………..

*Богат е не онзи, който има много, а онзи, който дава много./стр.34

………………………………

*Основните съставки на любовта са следните: грижовност, отговорност, уважение, знание. /стр.36

……………………………

*Същината на любовта е да „се трудиш” за нещо, и да го „правиш да израсне”, любовта и трудът са неделими. Човек обича онова, за което се грижи, и се грижи за онова, което обича. /стр.37

……………………………….

*Любовта е действена загриженост за живота и благото на онова, което обичаме./стр.37

…………………………………………………

*Майчината любов е безусловна./стр.49

………………………………………..

*Бащината любов е условна./стр.52

……………………..

*Братската любов е любов между равни./стр.56

……………………..

*Безпомощността е преходно състояние./стр.56

……………………..

*Тестът за любяща майка е готовността й да понесе раздялата./стр.60

………………………..

*Да обичаш някого не е само силно чувство – това е решение, преценка, обещание./стр.64

……………………………

*Ние всички сме Едно – и все пак всеки от нас е единствена неповторима цялост./стр.64

……………………………..

*Животът няма друг смисъл, освен онзи, който човекът сам му придава; човек е съвсем сам, освен доколкото помага на някой друг./ стр.79

…………………………………..

*От Аристотел насам западният свят е следвал принципите на неговата философия. Тази логика се основава върху закона за тъждеството, който гласи, че А е А, закона за противоречието /А не е не-А/ и закона за изключеното трето /А не може да бъде А и не-А/… На Аристотеловата логика противостои онова, което бихме могли да наречем парадоксална логика, която приема, че А и не-А не се изключват едно друго като предикати на Х./стр.79-80

………………………………

*Светът на мисълта остава в капана на парадокса./стр.84

…………………………………

*Целият живот, всяка мъничка и всяка значима постъпка – е посветен на постигането на Бога, но постигане не с правилна мисъл, а с правилно действие./стр.84

 

*Щом правилната мисъл не е последната истина и пътят към спасението, няма защо да се бориш с онези, чиято мисъл ги е довела до различни от твоите изводи. Тази търпимост чудесно е изразена в историята  за  тримата мъже, които трябвало да опишат слон в тъмнината. Първият, докосвайки хобота, рекъл:”Това животно прилича на водосточна тръба”; вторият, хващайки ухото, казал:”Това животно е като ветрило”; третият, опипвайки краката му, описал животното като колона./стр.85

…………………………….

*Модерният човек е отчужден от самия себе си, от своите ближни, от природата./стр.91

…………………………..

*Модерният човек е близо до картината, която Хъксли обрисува в „Прекрасния нов свят”: добре нахранен, добре облечен, сексуално задоволен и, въпреки това – лишен от самоличност, без всякакъв, освен само повърхностен контакт със своите ближни…ръковеден от лозунги като „Не отлагай днешното забавление за утре…”/стр.92

…………………………………….

*Модерният човек се е превърнал в стока. Той преживява своята жизнена енергия като инвестиция, от която би трябвало да извлече максимална печалба предвид социалното си положение и ситуацията на пазара за личности./стр.109

………………………………….

*Вярата в Бога и молитвата се препоръчват като засилване на способността ни да преуспеем…По същия начин както братската любов е заменена с безлична коректност, така и Бог е преобразуван в далечен Генерален директор на „Вселена” АД; знаеш, че го има, че ръководи представлението /макар че вероятно то и без него ще върви/, никога не го виждаш, но признаваш неговото водачество, докато си изпълняваш „ролята”./стр.110

………………………………

*Да обичаш е лично преживяване, което човек може да има единствено чрез себе си и за себе си./стр.111

*Преди всичко, практикуването на изкуство изисква дисциплина. Никога няма да бъда добър в нещо, ако не се занимавам с него дисциплинирано; всичко, което правя само когато „имам настроение”, може да бъде приятно или забавно хоби, но никога не ще стана майстор в това изкуство./стр112

……………………………..

*Факторите за практикуването на всяко изкуство са ДИСЦИПЛИНА, СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ, ТЪРПЕНИЕ./стр.113

…………………………………………….

*Който се стреми към бързи резултати, никога не ще овладее едно изкуство./стр.113

…………………………………………..

*Модерният човек вярва, че губи нещо – време – когато не прави нещата бързо; ала той не знае какво да прави с времето, което печели – освен да го пропилява./стр.113

………………………………………

*Ако иска да стане майстор в някое изкуство, човек трябва да му посвети целия си живот, или поне да го изстрада./стр.114

………………………………………….

*Аз = аз самият, като средоточие на моите способности, като творец на моя свят./стр.116

…………………………………………

*Ако си помислим за великите творби на литературата и изкуството от всички епохи, изглежда има шанс да си създадем представа за пълноценно човешко функциониране, а следователно и за чувствителност към недоброто функциониране./ стр.121

…………………………………………

*Ако не успеем да поддържаме жива една представа за пълноценен живот, наистина ще се изправим пред вероятността цялата ни културна традиция да рухне. Тази традиция се основава не толкова на предаване на знанията, колкото на определени човешки качества. Ако идните поколения вече не ще има къде да видят тези качества, една петхилядолетна култура ще се разпадне, дори и нейните знания да продължат да се предават и да се развиват./стр.121

……………………………………………

*Наистина:  разгледаме ли не само международните, но и междуличностните отношения, стигаме до извода, че обективността е изключение, а правилото е по-голямата или по-малката степен на нарцистично изкривяване./стр.123

……………………………………………..

*Способността да мислиш обективно е разум; емоционалната нагласа, която стои зад разума, е СМИРЕНИЕТО. Да бъдеш обективен, да използваш своя разум е възможно само ако си постигнал нагласата за смирение, ако си надраснал мечтите за всезнание и всемогъщество, които си имал като дете./стр.123

……………………………………………….

*Любовта, зависейки от относителното отсъствие на нарцисизъм, изисква развитие на смирение, обективност и разум./стр.123

…………………………………….

*Човек трябва да разграничи рационалната и ирационалната вяра. Под ирационална вяра разбирам вярата /в личност или идея/, която се основава върху подчиняването на ирационален авторитет. Що се отнася до рационалната вяра, тя, напротив, представлява убеждение, което се корени в собствения мисловен или емоционален опит./стр.124

……………………………………

*Възпитаване означава подпомагане на детето да осъзнае своите възможности./стр.127

………………………………………….

*Основата на рационалната вяра е съзидателността./стр.128

……………………………………

*Вяра и смелост са нужни също, за да приемем трудностите, несгодите и мъките на живота като предизвикателство, чието преодоляване ще ни направи по-силни, а не като несправедливо наказание, което не бива да ни спохожда./стр.130

……………………………….

*Под действеност не се разбира „извършването на нещо”, а вътрешна активност, съзидателното използване на собствените сили./стр.130

……………………………………

*За да бъде способен на любов, човекът трябва да заеме върховното си място. Не той трябва да служи на икономическата машина, а тя – на него./стр.135

…………………………………….

*Любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване./стр.135