Митът за Троянската война – една война заради най-красивата жена на света /ЛИС

     Образният свят на древните елини е намерил своето отражение в митологията. Всяка митология е обект на вяра. Затова разумът е безсилен да повдигне завесата на изпълнения с богове и герои свят. Само вярата на старите гърци е открехвала прозорец към този героичен свят. Митологията е нереалистична система за виждане на света. Тя отрича историята и в същото време превръща в история етапите на човешкото мислене. Вгледаме ли се в митовете, можем да открием исторически съществували лица и събития. А ако гледаме към исторически личности достатъчно дълго, можем да ги превърнем в митове.

    Класическа Гърция приема Омир като история, без да разграничава действителното от мита. През втората половина на 19 век откритията на археолози като Шлиман, Дьорпфелд, Евънс доказват, че Троя е историческа реалност. После е открит и градът на Агамемнон – Микена. Войната срещу Троя, която става в началото на 12 в. пр.н.е., се свързва с митическото сказание за грабването на Елена.А митът за Троянската война оживява в разказ за най-красивата жена на света – Елена.

     В най-старите митове Елена е богиня на плодородието. Според древните вярвания открадването на такава богиня е причина за лоша реколта и глад. Често враждуващи племена крадат изображението на богинята, вярвайки, че по магически път ще предизвикат неплодородие в земята на враговете си. В „Илиада” на Омир митът за Елена загубва своя магически смисъл и се превръща в псевдоисторически разказ, който прикрива действителната причина за ахейското нашествие срещу Троя. Събитието е силно преувеличено. В неговите невероятни размери се изгубват подробностите на много такива военни операции в Мала Азия, известни в историята с името „дорийско нахлуване”. В повествователното време на „Илиада” се наслагват исторически съответствия, стари и по-нови митове. Митът за Троянската война отразява структурното единство на древното време-пространство, в което съществува поемата на Омир. Самата война се оказва съревнование, в което има губещи и печелещи. Наградата е най-красивата жена на света.

      Както във всеки мит, историята за раждането на Елена включва задължителните елементи на мита за героя: чудотворно раждане, божествен баща, призив за приключение, поява на врагове, спасяване, връщане у дома.Прекрасната Елена е дъщеря на Зевс и Леда. Божественият й произход обяснява факта, че никоя от смъртните жени не може да се сравнява с нея по хубост. Един след друг идват героите да искат ръката й. Тя, по съвета на Одисей, сама избира за свой съпруг Менелай, син на Атрей.

    И както във всеки мит в историята за Троянската война се преплитат съдбите на хора и богове. Богинята на раздора /Ерида/, обидена на боговете, които не я поканили на сватбата на Пелей и Тетида, подхвърля на тържествената трапеза ябълка, на която пише „На най-хубавата”. Възниква спор между Зевсовата жена Хера, богинята воин Атина и богинята на любовта – Афродита. Всяка от тях иска ябълката. Спорът трябва да се реши от Парис, синът на Приам, царят на Троя. За да убедят Парис, богините му предлагат награди. Хера обещава да му даде власт, Атина – военни победи, Афродита – най-хубавата жена /Елена/. Парис дава ябълката на Афродита, а Хера и Атина стават врагове не само на Парис, но и на Троя. Елена става жена на Парис, а съпругът й /Менелай/ се подготвя за война срещу Троя. Заедно с брат си /Агамемнон/ той събира героите на Гърция.

      Започва Троянската война, която трае десет години. В „Илиада” Омир се спира подробно на последната година от тази война. Любовта се оказва силен подтик за събитията в троянския цикъл. Пред вратите на Троя Менелай е готов да се върне обратно в родината си, ако Парис му върне хубавата Елена и богатствата, които е взел от дома му. И троянските старци знаят, че колкото и прекрасна да е Елена, за тях и за децата на Троя е по-добре тя да се върне в Гърция. Присъствието й в Троя означава гибел за троянци. Но Парис отказва. Мотивът „спор за жена” се вплита в историческата реалност. Митическите събития продължават да са разбираеми през вековете. Жената, мъжът, любовта, превъзходството, битките – всички те се оказват вечни образи и мотиви, които присъстват на всяка страница от човешкото културно битие. В Шеста песен /”Срещата на Хектор с Андромаха”/ Омир разказва за разговора на Парис и Хектор:

Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:

„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!

Гинат всичките безспирно край Троя и стръмната крепост.

Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.

Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,

Щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!

Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!”

В същото време Хектор съвсем по братски заявява, че сърцето му страда, когато чуе „укор за теб от троянци, / че преголеми неволи понасят те заради тебе.” И Парис вижда в себе си причината за гибелта на троянци. Той признава пред брат си своята вина:

Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.

     Войната за най-красивата жена на света събира гледните точки на братя, на синове и бащи, на богове и герои, които участват в нея. Омир представя войната за Троя, търсейки и гледната точка и на самата Елена, която от кулите на Троя си спомня за своя първи мъж, за родната Спарта. Никъде в поемата Омир не се опитва да съди своята героиня. Тя е причина за гибел на хора, за нещастията на цели народи. За древния поет личното и общественото не са разделени, той не открива в тях йерархия. Дори и троянските старци с възхищение гледат „къдрокосата” Елена и разбират, че нито гърците, нито троянците могат да бъдат съдени, че водят битки за най-прекрасната жена. Омир не прави описание на своята героиня. Той разкрива красотата й чрез въздействието върху околните. Възхищението, което всички изпитват към Елена, е най-точно намереният начин да се представи красотата й. Темата за силата на женската красота, която се превръща в движеща материална сила и преобразява света, става основа, върху която се гради митът за Троянската война.

      Докато трае войната самата Елена се вглежда в себе си, вижда се като причина за толкова много нещастие и смърт. Благородството й се отроява във факта, че страда за безбройните жертви в битките, вижда мъките, които разкъсват душите на троянците „заради мене безсрамната и за вината на Парис.” Към Хектор тя се обръща с думите:

Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!

Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,

Буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие.

Като героиня на древен мит Елена изпитва духовни страдания и постоянно е поставена на изпитания. Нейният характер не е даденост в поемата, той се очертава от разговорите, конфликтите, делата. В цивилизацията на елините се откроява свободата на жената да признае своите грешки, да ги сподели и да потърси подкрепата на другите. Затова Елена не се страхува да говори за себе си. Докато за мъжа признаването на страха представлява риск да се почувства недостатъчно мъжествен и да бъде засрамен от другите. Малодушието на Парис и отказът му да се включи в битките, да покаже смелост, да защитава троянци от бедите, в които той ги е въвлякъл, нараняват сърцето на Елена. До най-красивата жена на света би трябвало да стои най-достойният мъж:

Щом боговете решиха такива беди да настъпят,

Нежна съпруга да станех поне на герой благороден,

който да чувствува хулите хорски, обидните думи.

Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,

вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.  

     Митът за Троянската война завършва с опожаряването на Троя. Приам загива в своя дворец заедно с всичките си синове. Убиват дори неговия внук, Хекторовият син Астианакс. Разгневеният Менелай щял да убие и прекрасната Елена, но го задържал Агамемнон. Афродита събудила любовта отново в гърдите на Менелай и той повел Елена със себе си на кораба. Митичната героиня е напуснала своя дом, пътувала е, посрещнала е изпитанията, които боговете й отреждат, за да се върне отново в своя дом. И в края на мита жената продължава да осъщестява и моделира в себе си мистерията на живота.

     Митът за Троянската война постепенно се превръща в литература. Боговете и героите от този мит преминават в творбите на Омир. Прозрение се оказват думите на Елена, която се вглежда в своята тъжна участ и в участта на Парис:

Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,

за да сме после прославяни ние от бъдните хора.

     Отправен към „бъдните хора”, митът за Троянската война последователно се тълкува и преработва в древния Рим, преминава през християнската култура, издържа изпитанието на вековете, за да достигне до нас.