НАЛИ…

Не моля, но само на глас –

душата подгъва колене,

пречупена, свита от мраз,

да се изправи трябва й време.

 

Не плача  -  очите са сухи,

сърцето ми само ридае,

така, че да чуят и глухи,

какво му е – никой не знае.

 

Не искам, че имам си всичко.

Мечтите нали са безплатни ?

Аз повече имам от всички,

в сърцето сълзите ми – златни.