На длан, Корава душа, Само…, Календар

Сърцето си нося на длан –

иначе как да го видят ?

На кого да е, как да го дам…

На големината ще му завидят,

но на това в него – едва ли !

Не се срамувам да го покажа,

което показвам – това са видяли,

попитат ли нещо – ще кажа,

Като кошер с пчели е :

до килийка – килийка

и във всяка – по нещичко свито,

има една с ръждиви топлийки –

 няма нищо скрито-покрито.

Ден след ден големее, но още е цяло,

само аз зная какво не показва –

сълзите, които то е побрало…

На Любовта само килийката – празна.

 

Корава  душа

 

Наистина, корава душа имам –

чудя се как издържа

след всичко, което преминах…

Тя само ме следва,

без дума да каже

и ми помагаше даже,

назад да не погледна,

да издържа,

да не се спирам,

да продължа.

Е,  на такава се казва

Корава Душа.

 

Само…

 

Толкова малко ми трябва –

само любов.

Толкова много искам –

само любов.

Малко ли е,

че я искам от теб ?

Много ли е

ако ми я дадеш ?

 

Календар

 

Сутрин поглеждам към календара

и се запитвам : Колко ли още ?..

Все някак деня ще изкарам,

трудно е, трудно е нощем…

 

Лист подир лист от календара

всеки месец откъсвам…

Всяка година това се повтаря,

някой ден и това ще прекъсна.