На доброволните затворници

 

На миналото ти затворът е жесток.

Отворени прозорци и врати,

навън – прекрасен слънчев небосвод,

единствен надзирател в него – ти.

 

Ключът на твоята душа

държиш в безпомощни ръце,

очакваш падането на нощта,

люлеещ нараненото сърце.

 

Каторжник клет на нар, от теб избран,

лежиш, сънуваш минали мечти,

на сламеник от сламките, които си държал,

завит със спомени – това е жив да те крепи.

 

Не искаш да погледнеш утро, здрач,

умираш бавно ден след ден,

оплакваш своето сърце-палач,

на доброволния затвор-каторга в плен.