Насилието в училище, разрастващо се като епидемия / Есе

Насилието в училище, разрастващо се като епидемия / Есе

Автор: Кристина Стоянова, АГ "Гео Милев", Русе

   Как ще постъпите в училище, ако ви обидят? Нужно ли ни е насилието, за да овладеем гнева си? Трябва ли да налагаме насилие над хората, които не харесваме, които смятаме за различни. Нека помислим върху тези проблеми.

   Насилие е всяко поведение, което нарушава правата на друг човек и също така може да бъде проявено, без дори човек да разбере.Според проучвания за нещастия България попада в топ 10-те държави с най-високи нива на насилие в учебни заведения в света. Безспорен факт е, че случаите на агресия в училище у нас зачестяват все повече. Да не забравяме, че насилието в училищата се прилага както и върху ученици, така и върху учители. В световен мащаб почти навсякъде се отчита ръст на инцидентите с насилие от страна на ученици към учители и между самите деца. Дали ще бъде физическо, вербално, психическо,или социално отхвърляне, всички те се оказват един от проблемите, които учебните заведения се опитват да намалят до най-ниска степен. Както съществуват видове насилие, така има и причини, поради които е породено то, като може да бъде умишлено, враждебно или целенасочено.

    Има ученици, които са подложени на насилие, включващо телесна повреда или заплахи. тези фактори спадат към физическата форма на насилие. В повечето случаи деянието е извършено изцяло умишлено и враждебно. този вид насилие може да бъде породен в някои случаи от продължаване на семейна "традиция", в която самото дете, наложило физическо насилие върху дадено дете, е било малтретирано или бито от родителите си в миналото /или дори в настоящето/. "Насилие възниква само когато чувстваш себе си в ролята на жертва" - е казал Бернар Вербер. Според проучване на МОН през миналата учебна година над 80% от училищата в страната са подали поне един сигнал за насилие. Ситуациите с физическа агресия са над 4500 за учебната година. Това прави средно по 30 случая на учебен ден. Физическото насилие може да бъде проявено поради ниска степен на самоконтрол, лесна избухливост и раздразнителност, непознаване на други методи или начини за достигане на разбирателство или проблеми в семейството - спорове или развод между двамата родители. Като резултат на жертва на такъв вид тормоз детето не споделя с родителите за ставащото, променя поведението си, губи апетит, променя режима си на сън. Също така може да се стигне и до проява на агресия или в краен случай до смърт. Но както има и насилие между ученици, така има и насилие и върху учители. Повечето извършители на такъв вид тормоз или са минали през същото, или искат да си изградят име сред другите, да изпъкнат. В днешно време учениците имат повече права, отколкото самите им преподаватели. Все повече ученици проявяват неуважение и понякога агресия към учителите. Определени социални групи , в които ние се движим, също могат да породят насилие. Важно е в каква група от хора се движим, защото в юношеската си възраст ние все още се учим как да се държим и най-често вземаме пример от връстниците ни, от заонбикалящите ни хора в социалната група, в която сме. Но това не означава, че винаги всичко води до хубав край, защото понякога нещата не приключват по най-добрия начин, при което може да се проявят проблеми с дисциплината, непризнаване правата на другите, неуважение към възрастни и връстници или налагане на насилие за контрол, за подчинение над другите. детето, преживяло такъв вид насилие, е склонно да се затвори в себе си, да не споделя, да е стресирано. Променя се успеха му в училище и може да доведе до различни степени на физически и психически увреждания.

    В днешно време ние сме заобиколени от изключително много видове технологии. Някои са създадени, за да могат хората да комуникират по-лесно - каквито са компютрите, таблетите, телефоните. В социалните мрежи ние споделяме темите, които ни вълнуват и имаме право да коментираме всичко, което ни интересува. С вече напредналите технологи все по-често можем да станем предмет на агресия. Социалното отхвърляне или още известно като кибертормоз представл;ява насилие, извършващо се напоследък през всякакви социални мрежи, интернет и комуникационни устройства. Чат съобщения, обаждания или клипове, които засягат достойнството на жертвата и стават изключително травмиращи. "Вярвате или не, но аз презирам насилието. Навярно понеже то не е изящно. То е тъпо и непоклатимо глупаво" - е казал Джоан Харис. Точно поради тази причина използването на мобилни телефони в училище е забранено, защото не само ученици стават жертва на такъв вид тормоз, но и учители. децата - жертва на този вид насилие често са подложени на подигравки, обиди или физическо насилие. Кибертормозът може да доведе до трайни емоционални травми, хранителни разстройства, дори и до опити за самоубийство. Още с започването ни да ходим на детска градина се слага началото на нашетоп социализиране, нови запознанства, след това влизаме в училище и попадаме в изцяло нова среда, в която не познаваме никого. Има ученици, които по-трудно се сприятеляват, социализират. Отхвърлянето е често срещан проблем в училище. така учениците, немогли да се сприятелят, биват отхвърлени от даден социална група, те стават обект на публично унижение, манипулиране, етнически обиди. в някои случаи се проявява агресия от страна на тормозеното дете, разрушаване на училищна собственост, неучастие в групови дейности на класа или учебното заведение.

    Не е нужно да отговаряме на насилието с насилие. трябва да се учим да владеем гнева си, за да не прилагаме тормоз върху другите. На тази земя всички сме равни и трябва да се научим да сме толерантни един към друг и да зачитаме правата на всички. Насилието в учебните заведения трябва да се обсъжда с психолози и педагози ч1рез учебни интерактивни часове, в които учениците да изразят мнението си по въпроса или чрез съвместна работа между учители и родители. Ако ние не положим заедно усилия към превенцията на агресия в училищата, кой друг ще го направи. Както е казал Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света!"