Неизменяеми части на речта. Наречие. Предлог. Съюз. Частица. Междуметие.

Определителни

Обстоятелствени

• Наречия за начин /тук откриваме наречия, образувани от прилагателни имена и от глаголи /здраво, логично, братски, детински, здравата, умната, добре, зле/, от съществителни /гърбом, даром, бегом/. Отговарят на въпроса Как? Наречията за начин, които са съотносителни с качествените прилагателни имена, могат да се степенуват /по-вкусно, по-добре, най-зле/. Освен обикновените наречия съществуват и местоименни наречия за начин /така, както, някак, еди-как, всякак, как да е/

• Наречия за количество и степен – те означават количество, размер, степен и отговарят на въпросите Колко? В каква степен? /доста, още, едвам, съвсем, поне, дваж, триж, еди-колко/

• Наречия за място – те ориентират мястото или посоката на действието. Отговарят на въпроса Къде? /горе, долу, вътре, вън, отдясно, отляво, насреща/

• Наречия за време – означават времето, когато се извършва действието. Отговарят на въпроса Кога? /зиме, лете, деня, нощя, денем, наесен, вчера, привечер/

• Наречия за причина и цел – те отговарят на въпроса Защо? И са само няколко. В състава им има обикновено предлог за и местоимение /затова, затуй, защо, защото, понеже, за нещо си, за нищо, за какво-годе, за що-годе/

• Наречия за логическо уточняване – те внасят допълнителни смислови отсенки в съдържанието на изречението или изразяват лично отношение /надали, уж, именно, естествено, например, нарочно, особено, наистина, очевидно, вероятно, сякаш/

Прости

Сложни

Съставени са от една морфема – без, до, за, зад, на, към, от, пред, в, с, след

Образувани са от свързване на прости предлози с други предлози или наречия – насред /на+сред/, помежду /по+между/, извън /из+вън/

Прости

Сложни

Съотносителни

Простите съюзи представляват една дума – напр.:а, ала, ама, но, да, и, че, обаче.

Сложните съюзи съдържат две или три съставки, които стоят непосредствено една до друга – напр.: и да, след като, без да, въпреки че.

За съотносителните съюзи е характерно, че всяка от техните съставки стои във всяка от синтактичните единици, които свързват – напр.: хем-хем, или-или, нито-нито, ту-ту.

Съчинителни съюзи

Подчинителни съюзи

Те свързват равноправни в синтактично отношение части на изречението или изречения - и, та, па, а, но, пък, обаче и др.

Те свързват неравноправни в синтактично отношение части на изречението или изречения, имат изяснителни или обстоятелствени значения – че, да, освен че, докато, доколкото и др.