Обновление на ортодоксалната мистика - исихазъм. Разпространението на исихазма в България.

      Исихазмът е голямото идейно движение на епохата. Историческите и социалните условия в България способстват за неговото разпространение. Това е религиозно-философско учение, което се превръща в господстващо течение на източноправославната църква.

     Теоретически исихазмът се изгражда на основата на християнската концепция за света. Възприема се библейския разказ за първия човек, който е създаден по подобие на бога. Творение на бога са и тялото, и душата, а душата се помещава в тялото като в свой дом. След прегрешението на първия човек е нарушено единството между човека и бога и нравствено-религиозният идеал на исихаста е възстановяването на това единство. Затова исихастите разработват система от задължителни норми на живот, които могат да бъдат разпределени в “два дяла: праксис/действеное делание/ и теория/умное делание/”./3/ По отношение на праксиса основното в поведението на исихаста е да се отбягват удоволствията на тялото – сън, храна, покой. Животът на исихаста трябва да е изпълнен с “бодърствуване, търпение, послушание, пост и молитва.”/4/   За да се постигне единението с бога, трябва да се премине към теорията, която включва идеята за пълно откъсване от хората и земните неща чрез усамотение /в манастир или в пустинно място/ и чрез пълно безмълвие /исихаята, откъдето и произлиза името исихазъм/.

      Исихазмът свидетелства за своеобразен протест срещу някои черти на ортодоксалната мистика, които се нуждаят от обновление и е плод на насочването на човешката личност към усъвършенстване, в което крайната цел е единението с бога. Най-големи заслуги за разпространението на исихазма в България има прекият ученик на Григорий Синаит – Теодосий Търновски. Около 1350 г. Теодосий основава манастира “Св. Богородица” край Килифарево, който се превръща в религиозно исихастко средище и книжовен център. От тук излизат талантливи книжовници и ревностни исихасти като Евтимий и Киприан./5/ В исихазма Евтимий търси една различна концепция за света в рамките на християнската доктрина. Той теоретично и нравствено се насочва към човешката личност, която по пътя на усъвършенстването  ще се приобщи към божественото начало.

       Словото, думата е основна грижа за исихаста, защото то дава най-пълен израз на познанието за света, за човека и за божествената мисъл. Тук изследвачите например откриват обяснение за богатството на Евтимиевата лексика./6/ За исихастите “да назовеш нещата, означава да ги разбереш”, божествената истина трябва да се назовава с редки думи. Стремежът на исихаста към съвършенство се превръща в търсене на изискана езикова форма. Освен това исихазмът се оказва учение, което издига книжовниците от Търновската книжовна школа над народностните различия и ги насърчава да използват езикови похвати, характерни не за българския, а за гръцкия език.