Образът на Пауна от разказа „Индже” /Йордан Йовков/

     Героините на Йовков без изключение са запомнящи се, единствени и неповторими, дори и със самия избор на името им. Хубави са, толкова хубави, че неволно възкликваме като Пенчо Славейков в „Ралица”: „Ех, кабил ни край не е на хубаво да води тази хубост!”

     Окрояваща се с красотата си е и Пауна, героинята от разказа „Индже”. Физическата и моралната й красота се сплитат в хармонично единство, за да разкрият трайните черти от националния облик на българката.

    Тенденцията за текстуално придържане към историческите свидетелства е характерна за Йовков, ще я открием и при изграждане на образа на Пауна. Житейските факти се осмислят от писателя в цялостния контекст на творбата. От историческите извори, ползвани от Йовков при написване на легендата „Индже” до изградения в произведението образ Пауна претърпява промени, дължащи се на намесата на твореца. В „История на град Сливен” от д-р С. Табаков, към чийто текст се придържа Йовков, ще прочетем: „Както и да е, Инджето останал верен на жена си, защото в кърджалийските му походи тя е яздела на кон рамо до рамо с него…Такива жени не са били рядкост в Сливен и са ги наричали мъжки синовници или по-вулгарно: мъжки Драгани…” Променяйки езиковите и стилистичните средства, Йовков предава същия текст с изречението: „Ездеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде”. Идентичността в житейските ситуации разкрива Йовковото желание да се придържа към историческия факт и в същото време да подчини този факт на своето световъзприемане. Затова „мъжката Драгана” в неговото произведение заживява като хубавата Пауна.

    В описанието на Пауна ще открием Йовковото преклонение пред женската хубост. В този образ творецът осмисля мястото на красотата в човешкия живот. Красотата в образа на жена е материална сила, която може да възвисява, да сътворява, да съзидава. Много дела могат да се творят, мотивирани единствено от женската хубост. И затова при Индже „…откакто погледът на Пауна угасна за него, сърцето му се превърна на камък”. В своеобразната кръгова композиция на разказа, който започва от средата и извежда Индже в един от решителните мигове на избор в живота му, Пауна се появява в два момента – първият, когато „позна Индже Пауна” и вторият, миговете преди героят да бъде прострелян и „тя не беше в първата си младост”. Но между тези два момента Йовковата героиня обсебва мислите на Индже, става мотиватор и двигател за духовния му прелом. Такива са силата и въздействието на женската хубост. Колкото и да си заповядва, да се зарича, че „няма повече да мисли за Пауна, за детето, за нищо”, сърцето на Индже не спира да го измъчва, от сънищата му „Пауна го гледа бледа и усмихната”, тя изпълва нощните му кошмари, където „сред тая страшна гора от черни кръстове, лежи Пауна и до нея малкото сукалче, разсечено от ятагана му”.

        Предадена най-вече чрез въздействащата й сила, красотата при Йовков започва от физическия портрет на героинята: „Хубава беше, тънка, висока”. Но веднага след тази характеристика, даваща само най-обща представа за жената, авторът прибавя въпроса: „Но хубави жени Индже беше виждал много. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно и кафявите й очи го гледаха радостно, занесено?” Духовното излъчване на Пауна е истинският покорител на Индже. Физическата хубост само привлича погледа му, а духовното й излъчване ще прикове за дълго този поглед: „Майка й, баща й, всичките й близки са може би избити, а в очите й няма страх, нито омраза. Ето кое учуди Индже”.

      Образът на Пауна не е построен на сезонно-хронологически принцип. Времето не може да промени нейната хубост. И след шестнадесет години: „Тя не беше в първата си младост, но беше хубава, чертите на лицето й бяха едро и твърдо очертани, в цялата й външност имаше достойнство на царица”. В случая щриховият портрет е изместил цялостното портретуване. От подобна скъперническа характеристика научаваме малко за външността на героинята, но затова пък я възприемаме като характер. Защото Йовков изтъква на преден план определени черти, а не прави цялостна характеристика. И постига това с възможно най-максималната икономия на изразни средства.

      Моралният образ на Пауна ще открием най-вярно във факта, че след посичането на детето тя напуска Индже. Нейното участие в походите на кърджалиите би означавало да поеме част от извършеното морално престъпление върху себе си. По-късно Индже успява да изкупи вината си пред своя народ, но не може да я изкупи пред Пауна и детето си. Героят осъзнава, че „най-тежкият ми грях е там“.

       В словесната портретна живопис в родната белетристика се открояват героините на Йовков – Рада, Ранка, Божура, Женда, Дойна. Техните морални и физически качества ще открием у Пауна, една българка, която с достойнство носи трагичния кръст на своята съдба. Тя променя живота на мъжа, когото е обикнала и който я е направил майка на неговото дете. Вървяща по трудния си житейски път, Пауна привлича с красотата си, с качествата, присъщи на българката и българския национален характер.