Остаряване, Спомени, Докато…, Откровение

Oстаряване

Остарява лицето,

след него снагата,

но преди тях,

преди тях  душата.

Последно - сърцето.

 

Спомени

 

И днес, по някое цветче,

от старата череша в двора,

навява вятърът в балкона,

а я отсякоха отколе…

 

Докато…

Последен отблясък

от буйния огън –

остава жарава,

/ димът е изчезнал

в очи, замъглени /,

а тя ще ни топли

едва дотогава,

докато стане

на въглени,

пепел.

 

Откровение

Толкова много греших…Ама много !

Ще се сащисаш, ако разкажа.

Ако не вярваш, даже и мога

снимки, писма да покажа.

 

А колко наивна бях ? Ама бях много !

Вярвах, в което ми казват.

Бих могла… мисля, че мога

да прочета стихчета – те го показват.

 

Дали съжалявам ? Ами да – много !

Нищо, че важна ти се показвам.

Нещо да върна ? Виж, нищо не мога.

Просто повярвай, в което ти казвам.