Политология /Политологичен анализ на модели на поведение в политиката

Публикувано: 2016-11-07 19:11:50

Кристалина Георгиева – един български модел на поведението в политиката и дипломацията в контекста на европейското политическо пространство

Политологичен анализ

1. Описание на обекта

В този анализ разглеждаме модел на поведението в политиката и дипломацията, представяйки политическите възгледи и поведение на Кристалина Иванова Георгиева /1 , която е български политик и европейски комисар от България. Тя е политическа личност, чийто рейтинг години наред оглавява класацията за най-популярни политици у нас. По време на сирийската криза този рейтинг се срива, за да поеме пак нагоре по скалата на доверието, което политиците неизменно търсят от обществото.

Преди да стане еврокомисар през 2010г., Георгиева е вицепрезидент на Световната банка /започва работа там през 1993г./ и не принадлежи на никоя партия. Номинирана е от десноцентристкото правителство на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Тя има магистърска степен по Политическа икономия и социология и докторска степен по Икономически науки. Докторската й дисертация се отнася до политиката на околната среда. Като вицепрезидент на Световната банка отговаря за отношенията между ръководството, борда на директорите и 186-те държави, които са акционери в Групата на Световната банка. /2 Автор е на повече от 100 публикации по въпросите на околната среда и икономиката, включително и учебник по микроикономика. /3 Кристалина Георгиева е и един от заместниците на върховния представител на ЕС за външната политика – Катрин Аштън.

Нейният ресор като еврокомисар е Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Тя е носител на отличията Еврокомисар на 2010-а и Европеец на годината. Тези награди се присъждат от изданието за европейска политика „Юръпиън войс” от 2001г. насам. Номинацията на Георгиева е мотивирана с авторитета и компетентността, които тя проявява по време на кризите след земетресението в Хаити и наводненията в Пакистан. Политическото поведение на Кристалина Георгиева в тези моменти е свидетелство, от една страна, за качеството на човешкия потенциал в страната ни, от друга, за българския принос в решаването на европейските дела. Редакторът на „Юръпиън войс” /Тим Кинг/ /4 обобщава гласуването за Георгиева, като прави извод, че с нейното отличие ЕС остава глобален играч на световната сцена по въпросите за хуманитарната помощ и овладяването на кризи.

Отчитайки, че политическите възгледи и ценности формират закономерността на политическите процеси, в настоящата работа се спираме на ценностната система на българския еврокомисар. Наборът от ценности, които Кристалина Георгиева споделя, включват солидарност, граждански активизъм и ангажираност с обществени каузи. Тя заявява, че солидарността е най-голямата ценност, която ние носим в сърцата си. /5 За БНР Георгиева обобщава ролята на солидарността за бъдещето на Европа:. Това, че ние можем да я споделим с хора по света, които се нуждаят от помощ, е свидетелство, че Европа е силна./6 Съвременните социолози извеждат разбирането за необходимостта от солидарност като важен фактор при приемането на един политически модел. Политологът Е. Дайнов например гради тезата, че на знамето на интелектуалеца трябва да има думичките Разум, Свобода и Солидарност. /7

Приемаме също, че при политическият модел на поведение определяща е и ролята на опита. Опитът на Георгиева, натрупан до момента на номинирането й и след това, е ценен, защото познанието има такива граници, каквито и опитът. Познанието се отнася до тези обекти, които опитът може да обхване./8 Този опит включва работа като икономист по въпросите на околната среда, ръководител на сектор „Околна среда” за Източна Азия и Тихоокеанския регион, директор, вицепрезидент, корпоративен секретар на Световната банка, научен сътрудник в Лондонското училище по икономика, гостуващ професор в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет, консултант по политиката на околната среда за Източна Европа.

2. Хипотеза

Предварителната нагласа, предубеденост за типа политик в лицето на Кристалина Георгиева включва очаквания за надпартийна и експертна работа, компетентност, надпартийно отстояване на интересите в българското и европейското обществено пространство, практическо приложение на натрупан опит и теоретични знания, отговорност и ангажираност с наболелите проблеми в конкретния политически момент. Георгиева трябва да покаже нов български модел на поведението в политиката и дипломацията в контекста на европейското политическо пространство и да се справи с предубедеността, че експертите, които навлизат в политическото пространство, губят от своите експертни качества. Пред нея е и предизвикателството да открие синхрон между националните и глобалните интереси в условия на кризи.

През 2010г. българското правителство номинира за европейски комисар Румяна Желева, но нейната кандидатура се проваля при изслушването й в Европейския парламент. На нейното място е номинирана Георгиева. Първоначално Георгиева отказва официален коментар, по-късно тя споделя, че международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която й е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, Червения кръст/9 и приема предложението. Според източници в Европейската комисия Георгиева е приета добре там, защото се смята за надпартийна, експертна кандидатура с много опит и познания. В конкретния политически момент Георгиева отговаря на предварителната нагласа за типа политик, който може да покаже нов български модел на поведението в политиката и дипломацията. На изслушването /03.02.2010г./ й британският социалист-евродепутат Майкъл Кашман заявява, че е много възхитен и аз няма нужда да ви задавам въпроси, най-добре веднага да продължим с вашето положително одобряване. /10 Председателят Барозу също заявява, че г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар./11 Общата оценка, дадена от членовете на комисията е „изключително добро представяне” и „задълбочени познания по ресора, който й е възложен”.

Очакванията към нея са големи. Евродепутатът Габриеле Цимер заявява това: Ние имаме големи очаквания към новия кандидат за този ресор. В портфолиото са включени области, които преди не присъстваха в този обособен вид и налагат разработването на нови политики./12 Разбира се, съществува и предубеденост в обществените нагласи и тя е свързана с това, че …експерти, станали политици, губят от експертните си качества./13 Кристалина Георгиева търси начините да се справи с тази предубеденост. Пред журналисти, коментирайки изборите за Народно събрание в България през 2013г., тя казва, че ако надделее отрезвяването и чувството за национална отговорност, в България може да бъде съставено правителство от добри експерти./14 Георгиева приема взаимообвързаността между политиката и експертната работа и многократно заявява позицията, че новият модел на политик трябва да включва експертност, а политиката не води до загуба на експертни качества.

3. Сравнителен анализ на два политически модела: Георгиева - Желева

Предварителната нагласа за типа политик Георгиева е свързана с конкретния политически контекст, който е белязан с провала на друг български модел за политик – Румяна Желева. Сравнителната база е на основа на опозициите партийност - надпартийност, експертна кандидатура с опит и познания – партийна кандидатура с подкрепата на партийни лидери, компетентност – липса на компетентност.

Желева е политик от партиен тип. Тя е член на политическа партия ГЕРБ. Министър е на външните работи в правителството на Бойко Борисов. Заема първо място в листата на ГЕРБ при избора на народни представители в Европейския парламент. Претенциите й са за енергийния ресор. През 2009г. председателят на Европейската комисия обявява отредения й ресор – Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи. Реакциите във връзка с отделения й ресор са различни. Ивайло Калфин, който е предшественик на Желева на поста външен министър, заявява, че този ресор е отреден на България не заради страната ни, а заради кандидатурата./15 Процедурата по утвърждаването на европейски комисари не е формална. Преди изслушването в европейските медии се появяват информации за възможни връзки на Желева с българската организирана престъпност в статии като тази на немския „Ди Велт” – „Една гангстерска невеста за Европейската комисия?” В тези публикации се коментира възможната връзка на съпруга на Желева /Красимир Желев/ с руската мафия по Черноморското крайбрежие. В Европейския парламент се коментира също припрения стил на работа на Желева, която отговаря на статии, които признава, че не е чела. Правят впечатление на всички опитите й да създава сред евродепутатите добри настроения спрямо Бойко Борисов, който е лидер на партията, издигнала нейната кандидатура. Така тя извежда на преден план партийните интереси в работата си и на практика подчертава, че кандидатурата й е партийна. На изслушването Желева трудно говори английски, а отговорите й са определени като неадекватни и неразбираеми. Общото мнение е, че тя е показала некомпетентност. В резултат Желева оттегля кандидатурата си.

В този политически контекст българското общество и българското правителство имат големи очаквания, свързани с политическото поведение на Кристалина Георгиева. Кандидатурата на Георгиева идва в момент, свързан с провала на кандидата за еврокомисар Румяна Желева. На изслушванията в Европарламента Желева не успява да отговори на много въпроси. Например не успява да обясни защо във финансовата й декларация не е посочено, че има участия във фирми. Заради своя провал тя подава оставка и като външен министър. В българското обществено пространство този политически провал е обобщен по следния начин: „Ако не друго, то вечната кандидатка за нещо си поне даде името си на една нова системна единица мярка за провал: Една Румяна.”/16

Политическият модел Румяна Желева показва колко далеч е България от стандартите на съвременните демократични общества. Номинацията на Кристалина Георгиева трябва да опровергае тази теза. От Георгиева се очаква да представи модел, който е противоположен на модела Желева. Защото политическата ситуация е такава, че България има шанс да бъде значим фактор в Европа, но се проваля заради стремежите на амбициозни, но некомпетентни хора като Желева. Изводите от сравнителния анализ на моделите Желева – Георгиева са важни при представяне на политическия образ на България в Европа. Представянето на Желева е определено от българското общество като унижение на страната и изваждане на показ на най-лошото от националния характер – отказ от носене на отговорност, неподготвеност, надменност. Става ясно, че Желева /като външен министър/ не знае къде е Аденският залив, че ще комуникира с „умерените талибани”, че не знае как да организира логистиката на хуманитарната помощ за Сомалия. Демонстрацията на крайна политическа арогантност като модел на поведение в публичната сфера е модел на поведение, който Кристалина Георгиева трябва да отхвърли. Модел, който включва натиск върху медиите, агресивно поведение срещу опонентите, вместо излагане на аргументи, е неприемлив за старите европейски демокрации. Представянето на Георгиева води до важната констатация: Позорът на Желева бе измит от Кристалина Георгиева./17 Сравнителният анализ на двата политически модела /Георгиева – Желева/ показва, че съвременното политическо пространство предпочита надпартийни и експертни кандидатури с много опит и познания. Натискът и агресивността в политиката са неприемливи за общества, които строят политическата си система върху основите на демокрацията.

4.Политическият модел на Кристалина Георгиева и медиите

Първостепенна роля при формиране на новия български модел за политическо поведение в контекста на европейското политическо пространство /представен от К. Георгиева/ имат медиите, които водят до нови мобилизации./18 Доверието на гражданите към политиците в съвременното политическа обстановка до голяма степен зависи от тяхната връзка в дигиталното пространство. Гражданите по-лесно посещават форуми, отколкото митинги, а това увеличава тяхната гражданска активност. А медиите в съвременното политическо пространство вече поставят въпроса трансформира ли се демокрацията при интернет-изацията. Това извежда на дневен ред и въпроса трансформират ли се политическите модели при тази интернет-изация.

Година след избора й за еврокомисар Георгиева остава на добри позиции в общественото пространство и следва политическия модел на компетентност и надпартийност. В. „Труд” отчита, че в българското политическо пространство „Размествания и изненади в класацията на най-одобряваните политици няма. Почти всички запазват процентите си…, Кристалина Георгиева увеличава преднината си./19 Виртуалното общуване на Георгиева с гражданите става възможно чрез официалната й страница и блог/20. В него тя помества материали като „Три години конфликт, поток от сълзи”, „Здравейте, Европейски хуманитарни доброволци!”, „Накъде след Хомс?”, „Надежда сред лошите новини”, „Кувейт две”. Решението при търсенето на здравето в демокрацията според Георгиева е не по посока ограничаване на достъпа до данни, а по посока още по-голямо отваряне към информация. Така се изгражда доверието в управлението, което е много важен момент във всеки политически модел, защото недоверието убива демократичната култура.

Моделът прозрачно управление, към който се придържа българският еврокомисар Георгиева, всъщност е водещият модел в съвременната политика. Още при встъпването си в длъжност Барак Обама подписва Меморандум за прозрачно и отворено управление. Това е неговият първи административен акт. За революционен е смятан сайтът www.data.gov, който на практика включва всяка правителствена информация, която не засяга националната сигурност. Година след това подобни сайтове започват да поддържат правителствата на 6 страни – Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Норвегия и Естония. Отварянето на публичната информация е важна част от политическия модел в съвременното културно пространство. В тази посока трябва да се отчита и гражданският натиск. Създадени са НПО, които помагат на гражданите да следят отблизо действията на политиците. Блоговете и политическите уеб страници са необходимост, която е отчетена от Георгиева. Блогосферата концентрира образованата част от обществото /преподаватели в университети, влиятелни журналисти/. Разбира се, раждат се спорове между политолози по въпросите, свързани с медийния подход и политическите модели на поведение. Според Маркъс Прайър /Prior 2007/21 притокът и лесният достъп до политическа информация разделя дълбоко обществото, от една страна, на фанатични потребители на политическа информация и фанатични последователи на даден политически модел, от друга страна, на огромен брой потребители на онлайн забавления, които не знаят нищо за политическите лица и не се ангажират с това да ги държат отговорни за тяхното поведение. В крайна сметка интересуващите се от политика граждани определят изхода от електоралните надпревари, те участват в политически дискусии и са по-радикализирани в своите позиции. Чрез официалната си уебстраница и материалите в блога си Георгиева се стереми към прозрачно и отворено поведение в политиката и гради доверие у гражданите, които са част от политическите дискусии в съвременния политически момент.

5.Влиянието на сирийската криза върху политическия модел на поведение на Кристалина Георгиева

Системният подход в политологията разглежда политическия живот в неговата динамика и изменяемост. Това дава възможност да се отчетат, от една страна, общите, от друга, особените черти на политическите процеси и да се извърши определен тип моделиране в различни политически ситуации. Сирийската криза изменя политическата обстановка и поставя еврокомисар Георгиева пред необходимостта да защитава едновременно интересите на сирийските бежанци, на ЕС, на българското общество, което се оказва засегнато от сирийския проблем.

Когато Георгиева приема да бъде евокомисар, тя определя точно своите цели и задачи по следния начин: За мен е чест да съм днес пред вас като кандидат за еврокомисар. За най-нуждаещите се по света, това е най важния комисарски ресор на Европа. Над 90% от европейските граждани искат засилване на хуманитарната роля на ЕС.22 После Георгиева следва тези цели и задачи, придържайки се към прозрачност и отворено поведение. Позицията си по отношение на сирийската криза Георгиева излага в своя блог на официалната си уебстраница/23 Според нея Сирия е най-голямата хуманитарна катастрофа на нашето време: бегълците от нея са девет милиона – девет милиона души, напуснали своя дом не по желание, а за да оцелеят. Повече от 6,5 милиона от тях са вътрешно разселените в Сирия, а над 2,5 милиона са бежанците, потърсили подслон в съседните страни. Тя посещава бежански лагери там, запознава се с трудните условия на живот и призовава световната общественост за човечност и победа на разума.

В същото време от Българската социалистическа партия /Илияна Йотова – евродепутат социалист/ започват да обвиняват Георгиева, че не прави достатъчно при изпълнение на задълженията си по отношение на кризата със сирийските бежанци, които търсят убежище в България. Според изявления на Йотова в българската преса 2 милиона евро са похарчени за проблемните страни, но сега се стигна дотам те да казват: „Не ви искаме повече палатчиците и одеялцата, те не решават проблема ни”.24 Атаките от БСП срещу Георгиева стават в момент на нараснало политическо напрежение в България, защото през май предстоят европейски избори.

Сирийската криза поляризира отношението на обществото по отношение на политическото поведение на Кристалина Георгиева. Европейските евродепутати от групата на социалистите и демократите изразяват силна подкрепа за нейния политически модел. Британският евродепутат от Лейбъристката партия в Европарламента Майкъл Кашман изразява изненадата си от критиките. Според него българите трябва да се гордеят с работата на Георгиева като еврокомисар. Друг евродепутат от Холандия /Тийс Берман/ заявява, че дълбоко съжалява, че БСП и Йотова са решили да започнат атака срещу Георгиева. Той я определя като една от най-добрите, ако не най-добрият комисар, тя е високо ефективна, пряма, ангажирана с работата си, борейки се с липсата на средства и винаги успява да ги получи в последната секунда, благодарение на силната си личност. Ева Жоли /Зелените, Франция/, която е председател на комисията по развитие на Европейския парламент, заявява, че ЕС е късметлия да има Георгиева за еврокомисар, защото тя е силна жена, висококвалифицирана, честна и всеотдайна на каузата на солидарността и хуманитарното право.

В България лидерът на партия „Атака” атакува и в личен, и в обществен план Георгиева: Възмутен съм от Кристалина Георгиева, която призова да приемаме колкото може повече бежанци! Как може ти, която си с 20 000 евро месечна заплата, чиста, без надбавките, и дето не ти пука за българския пенсионер, водиш се българка, но за мен тя не е такава, да даваш съвет България да си отваря вратите за тази опасност?!25 В българската преса се появяват статии със заглавия „Еврокомисарката от България претендира за титлата „Палач 1 на съвременна България”.26 В тях тя е определена като европейска чиновничка. Възмущение извикват думите й: България трябва да свиква с мисълта, че ще имаме бежанци години наред. Трябва да помислим как ще ги интегрираме, за тяхното здравеопазване, образование и работа у нас. Пресата поставя парливи въпроси: Но нали ние, българските граждани, като европейски данъкоплатци, плащаме заплатата от 19 910 евро (почти 40 хиляди лева месечно) на самозабравилата се чиновничка Георгиева – която на всичко отгоре в края на мандата си ще получи между 360 хиляди и 600 хиляди евро накуп? Е, в такъв случай не е ли по-нормално именно българските граждани да обяснят на чиновничката Георгиева С КАКВО ТЯ ТРЯБВА ДА СВИКВА – а не тя да обяснява с какво било трябвало да свикват българите?26 Конфликтът между позицията на Георгиева и българската общественост може да бъде разбран с оглед причините за различните позиции. Извеждат се два основни пункта на разминаване между тезата на българското общество и тезата на Георгиева. Българската общественост заявява, че:

- българите са толкова бедни, че сами се нуждаят от помощ (500 хиляди български пенсионери получават пенсия 70 евро, докато най-ниската пенсия в Европейския съюз е 377 евро);
- бежанците от Сирия не идват от Сирия, а от Турция: която има 75 милиона жители, много по-богата е от България и моралните й ценности са същите, каквито са и на бежанците – тоест, там с тяхната интеграция няма никакви проблеми. Докато в България тяхната интеграция е ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ: просто защото ценностите на «бежанците» са противоположни на ценностите на коренното население в България.26

В същото време тезата на Георгиева търси общочовешкото измерение на проблема: Трябва да защитаваме правото на хората, които са дошли тук, да са приемани без омраза. Атаките срещу Георгиева не са само лични, те засягат работата й. Тя заявява, че би могла да ги игнорира, ако те не засягат животоспасяващата работа на ЕС в контекста на кризата в Сирия: Ако днес от 2 милиона и 300 хиляди сирийски бежанци само 60 000 са пристигнали в Европа, това е така, защото ние инвестираме много активно в защита на бежанците, но също така и в местните общности, където те са повече от два пъти или три пъти броя на местните граждани. Според нея Ливан и Йордания биха се сринали под предизвикателството на сирийските бежанци, ако не са били усилията на ЕС. Еврокомисар Георгиева отхвърля обвиненията, че не прави достатъчно, за да помогне на България, за да се справи с бежанците. Тя посочва, че е поискала финансова, техническа и материална помощ от службата на ЕС за гражданска защита. По нейно предложение върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш предоставя финансова помощ за първи път в една от държавите членки на ЕС. Еврокомисията отпуска 8 милиона евро в помощ на България, а редица страни членки на ЕС предоставят двустранна помощ под формата на продукти и пари.27 Европейската комисия за бежанците у нас изнася данни за финансовата помощ. Точната сума, която ще бъде предоставена, е 6,91 млн. евро. Това обявява шефът на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев. Но тези средства са предвидени за 2500 бежанци, а в центровете има вече над 4000 души. Отделно в процедурата за получаване на статут на външни адреси има над 4500 души, с което имигрантите стават общо 8500.

Българското общество остава недоволно от реакцията на Кристалина Георгиева за бежанците в България. Констатацията на социолозите е, че рейтингът на Кристалина Георгиева се срути 28 Социологическите проучвания показват, че българите се чувстват изоставени от Европа и лично от еврокомисаря Георгиева. Вместо помощ за справяне с бежанската вълна, те смятат, че получават напътствия да бъдат толерантни и добри. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов обобщава общественото недоволство: Тя си позволи да каже, че бежанците у нас можели да помогнат за решаване на демографския проблем и проблемите на пазара на труда. За да каже подобно нещо, явно българският еврокомисар е все по-малко български, а и все по-малко еврокомисар.

6. Политически прогнози

Внимателният анализ на емпиричните данни може да послужи като коректив на очакванията и прогнозите за политическото бъдеще на Кристалина Георгиева. До голяма степен то е немедитирано от политически посредници като партии и други организации. В същото време е зависимо от гражданското общество, за което основни източници на информация са медиите. Професорът по право от Чикагския университет член на администрацията на Барак Обама – Кас Сънстийн смята, че политическите прогнози за определен модел на поведение зависят от достатъчно широкия набор от общи преживявания, които са спойка на демоса, и от възможността за непреднамерено запознаване с различни позиции. В това отношение Георгиева може да търси повече допирни точки с позицията на българското общество. Сирийската криза извежда наяве пропуски в политическия модел на поведение.

Фрагментирането на публичното пространство може да доведе до крайна групова поляризация. Медиите, от една страна, разпространяват атаките срещу Георгиева, от друга, коригират активно разпространяваните политически заблуди. Емпиричните изследвания за осведомеността на гражданите и емпирични анализи на политическите нагласи водят до този извод.29 В същото време трябва да отчетем, че специалистите по политически маркетинг вече са подготвени дигитално да продадат президент /30/ чрез чрез набор от психология, интимност, социалност и създаването на електорални човеко-машинни системи, които реализират нови форми на политическа колективност. Тези техники на професионален мениджмънт (като микротаргетинг, използване на лични данни от файловете за регистрация за избори, както и всякаква друга информация за избирателите, която е достъпна от онлайн регистрацията на поддръжниците на кампаниите, и др.) са важни при политическите прогнози. Бившият служител на Държавния департамент - Фукуяма, професор по публична политика, американец от японски произхид, който е между десетината най-популярни мислители в света днес, смята, че водещият мотив в човешкото поведение е придобиване на определен статус, а не мотивът за печалбата.31 Отчитаме, че статусът на политическата личност Георгиева също е определящ по отношение на политическите прогнози. Нейният модел на политическо поведение може само да спечели, ако се придържа към прозрачност и отвореност на информацията за този статус.

През 2009г. Георгиева има шанс да стане премиер на България. Лидерът на ГЕРБ й предлага поста на първи вицепремиер. Кристалина Георгиева не рискува и не влиза във вътрешната политика на България. Тя остава на поста си в Световната банка. Четири години по-късно тя показва желание да бъде част от управляващите в България. В многобройните анкети, в които участва Кристалина Георгиева, тя заявява, че българският просперитет е обвързан с европейския. В предаването „Здравей България” обяснява на българската общественост, че ако „ние допринасяме за нашата собствена стабилност, ние допринасяме за стабилността на Европа. Към днешна дата, това е вероятно най-важната цел за Европа.32 Сирийската криза е показала на Георгиева слабите звена в нейния политически модел и тя се очертава като политик, който търси осъществяването на връзка между българската и европейската политика.

Информацията, дискусията и участието в публичното пространство са основата на политическия модел на поведение на Кристалина Георгиева. И през 2013г. тя продължава да оглавява класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг – 47% положителни срещу 15 % отрицателни /според резултатите на проучване на агенция „Алфа рисърч”. Причините за това социолозите виждат, от една страна заради европейската й легитимност, от друга, заради силата на правилото „колкото по-далеч, толкова по-одобряван”.33 В същото време се появяват и публикации като „Кристалина Георгиева и мистерията на рейтинга”.34 В тази публикация високият рейтинг на еврокомисар Георгиева е определен като загадка и „служебен рейтинг”. Градивните моменти в изложената критика показват, че моделът Георгиева има недостатъци. В други медии се питат защо харизматичната и толкова високопоставена в социологическите проучвания Кристалина Георгиева не дава отговор дали е съгласна да поведе листите на евродепутатите на най-голямата – дясна?! – партия у нас?35 Въпросът защо Георгиева не отговаря утвърдително на ГЕРБ е свързан с прогнози, че ако настоящият еврокомисар е начело, победата на ГЕРБ е в урна вързана. Кристалина Георгиева е политикът с неизменно висок рейтинг от момента, в който изми срама ни в Брюксел след фиаското на Румяна Желева. Само че тя изглежда по-скоро несъгласна, отколкото обратното, да поведе отбора на Бойко Борисов.36. През последните 5 години Кристалина Георгиева стои на първо място в класациите за популярни политици на всички социологически агенции. Обясненията за нейното приемане и разпознаваемост могат да се свържат с нейния политически модел на поведение. Тя продължава да не извежда на преден план партийни приоритети и не е в олигархични зависимости. В пресата обаче след сирийската криза се поставя въпрос дали Георгиева успява да хармонизира българските и европейските интереси. Появяват се съмнения в социологическите проучвания. П. Антонов например заявява: Не вярвам, че хората одобряват Кристалина Георгиева спонтанно, освен ако социологическите анкети не се провеждат на жълтите павета само и единствено.37 и пита защо Кристалина е на върха на пирамидките с проценти одобрение?, подготвя ли я някой за бъдещ управник на България? Неговите въпроси извеждат на преден план темата за задкулисието в политическото управление и срещат подкрепата на много от политически ангажираните граждани. В един от форумите, в които се коментират въпросите на П. Антонов, е изразено мнение, че Кристалина е скрит проект на кукловодите и в определен момент тя ще бъде вкарана в играта като „неопетнена” и спасител.

Политическите прогнози за Кристалина Георгиева зависят от редица фактори в българското и европейското политическо пространство. От нея се изисква да запази прозрачен и отворен модел на поведение, надпартиен и експертен стил на работа /сравнителният анализ Георгиева-Желева е убедителен в това отношение/, но в същото време да открие синхрон при отстояване, от една страна, на българските /националните/, от друга, на европейските/глобалните/ каузи. За пропуските в това отношение показателна е сирийската криза. На политическата сцена Георгиева вероятно няма да се обвърже с определен политически отбор и ще продължи в посока на взаимообвързаност между политиката и експертната работа и дейността й ще е насочена към нарастване на българския принос в решаването на европейските дела.

7. Политологични изводи

В тази работа е разгледан политическият модел на поведение на Кристалина Георгиева през последните 5 години. Развитието на този модел е представено от избирането й за еврокомисар и проследява дейността й на този пост. Спираме се и на движението на скалата, отразяваща общественото доверие, на моментите на издигане и спад на рейтинга й. Кристалина Георгиева защитава своите политически възгледи, като не отхвърля, а уважава ценностната система на своите опоненти. Направен е сравнителен анализ Георгиева-Желева, при който се съпоставят два политически модела. Защитена е тезата, че моделът Георгиева, включващ надпартиен и експертен стил на работа, е приет като качествен в установените демокрации. Той включва демократични дискусии, политически активизъм и отворен достъп до информация. Бяха представени и критични мнения и аргументи, оспорващи тезата, че моделът Георгиева е качествен. Беше анализира и позицията на Георгиева по отношение на сирийската криза, както и точките, по които тази позиция се разминава с позицията на българското общество.

Накрая бяха разгледани и политическите прогнози на този модел с оглед на тяхното общественополезно съдържание. Бяха представени и несъгласия с официалните социологически проучвания, които са свързани с подриване на доверието в демократичния стил на работа.

В заключение може да приемем, че моделът Георгиева е демократичен, но има някои негативни ефекти върху качеството на демокрацията, а посоката на развитие е към хармонизация на националните и глобалните интереси. Това е желателно, защото българското общество е млада демокрация, която има потенциал и трябва да намери своето място до установените стари демокрации. При една по-правилна политика този потенциал може да се разгърне. Политическият модел на поведение на Кристалина Георгиева е изправен пред необходимостта да елиминира причините, които му пречат. Сирийската криза показва, че правилните мерки може да бъдат насочени към компенсиране на неизбежните загуби за българското общество, което става част от европейското политическо пространство и към неутрализиране на нанесените от този преход вреди.

Политическият модел Кристалина Георгиева показва, че България се приобщава към стандартите на съвременните демократични общества и може да бъде значим фактор в Европа.

Цитирана и използвана литература:

1.https://bg.wikipedia.org/

2.https://ec.europa.eu/commission_2010- 2014/georgieva/about_me/biography/index_bg.htm

3.https://ec.europa.eu/commission_2010- 2014/georgieva/about_me/biography/index_bg.htm

4.uropedirect.sliven.bg/ind.php?lang=bg&navgoto=news&n=33770

5.https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100227978/kristalina-georgieva-solidarnostta-e-nai-golyamata-cennost-koyato-nie-evropeicite-nosim-v-syrcata-si

6.https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100227978/kristalina-georgieva-solidarnostta-e-nai-golyamata-cennost-koyato-nie-evropeicite-nosim-v-syrcata-si

7.Дайнов,E.,Интелектуалците и доматопроизводството: slight return https://www.kultura.bg/media/my_html/2213/dainov.htm

8.Лок, Джон, https://bg.wikipedia.org/wiki/

9. https://bg.wikipedia.org/

10. Аплодисменти за Кристалина Георгиева от евродепутатите; 03.02.2010;

https://europe.bg/htmls/page.php?category=5&id=27021