Преразказ на “Проповедта на планината”

      Проповедта на планината откриваме в две от евангелиятата - на Матей и Лука. Според евангелието от Матей, проповедта е направена от Иисус на хълм, докато според евангелието от Лука, проповедта е извършена на равно място. Планината, на която е направена Проповедта на планината, се нарича още "планината на блаженствата". Според византийската традиция, кръстоносците, католиците и гръцката православна традиция това е планината Карун Хатин (буквално "Двата рога", защото има два върха), която се намира по пътя между Тавор и Капернаум, което е на около 6 км западно от Тибериада. Днес християнски поклонници и туристи, посещават това място.

      „Проповедта на планината” / Матей, гл.5,6,7/ започва с разказ за Иисус, който вижда насъбралия се народ, възкачва се на планината, сяда и учениците му приближават към него. След това Той ги поучава. Господ започва проповедта, като обявява приближаването на Царството небесно. Той описва като „блажени” онези, които усещат царуването на Бога в живота си. Щастието е за “бедните духом”, за смирените. Тяхно ще е “царството небесно”. „Плачещите” ще са блажени, те също съжаляват за греховете си. Оплакват и греховете на другите и затова Иисус казва, че те ще се утешат. . „Кротките” са блажени, те живеят с търпение и в мир с ближните си. „Гладните и жадните за правда” са блажени, те се стремят към Божията справедливост и истина не само заради тях самите, но и заради другите. „Милостивите” са блажени, защото поради своята любов знаят как да прощават и Иисус казва, че “те ще бъдат помилувани”. После Господ обещава блаженство на “чистите по сърце”, които ще видят Бога. “Миротворците” ще бъдат наречени “синове Божии”. Царството небесно е и за “изгонените заради правда”.

      Обръщайки се към учениците си, Иисус казва, че ще бъдат блажени, когато ги хулят и гонят, когато ги наричат с лоши думи заради Него. Те трябва да се радват и да се веселят, защото голямата им награда ще е на небето. Пророците преди тях също са били гонени. Това напомня Той на своите апостоли. Те са солта на земята. С въпроса “Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена?” Иисус им напомня, че трябва да бъдат силни, защото такава сол без сила “вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците”. Апостолите са светлината на света, те са светилник, който свети на всички. Хората ще видят техните добри дела и ще прославят небесния Отец.

      Иисус казва, че не е дошъл, за да наруши закона, а да го изпълни и всичко, казано от него, ще се сбъдне. Който наруши една от тези заповеди, ще бъде най-малкият между хората, а който ги изпълни, ще бъде велик в Царството небесно. От своите ученици Господ иска да надминат правдивостта на книжниците и фарисеите. Виновни ще бъдат тези, които убиват, които се гневят на брата си без причина. Той съветва всеки, които иска да принесе дар пред жертвеника, първо да се помири с брата си, а тогава да принесе дара си. Също всеки трябва да гледа да се помири със своя противник преди да е влязъл в съда. Виновни са не само тези, които прелюбодействат, но и тези, които поглеждат на жена с пожелание, защото са прелюбодействали с нея в сърцето си. Ако дясното око съблазнява, трябва човек да го извади и да го хвърли, защото е по-добре да загине част от тялото, а не цялото тяло. По същия начин, ако дясната ръка съблазнява, трябва да бъде отсечена. Иисус напомня, че ако някой напусне жена си, той я тласка към прелюбодеяние. После в неговата проповед той се спира на клетвите, като изисква не просто те да се изпълняват пред Господа, според него не трябва да се кълне никак, нито в небето, нито в земята, нито в главата. Думите на хората трябва да бъдат ДА или НЕ. Всичко, което е повече от това, е от лукавия.

       Иисус напомня, че в старите закони е казано “око за око, зъб за зъб”, а според Него човек не трябва да се противи на злото, а ако някой удари дясната му страна, той трябва да обърне и другата. Ако някой иска да вземе ризата на другия, нека вземе и горната дреха. Хората трябва да дават на тези , които просят и които искат назаем. Старият закон е гласял “обичай ближния си и мрази врага си”, Иисус проповядва, че хората трябва да обичат враговете си и да правят добро на тези, които ги мразят. Така ще постигнат съвършенство.

      Ако се прави милостиня, тя трябва да не се разгласява, както правят лицемерните хора. При истинската милостиня  лявата ръка не знае какво прави дясната. Същото е и при истинската молитва. Не е необходимо човек да се моли на открити и публични места, по-добре е да влезе в стаята си, да заключи вратата и скришно да се помоли. Молитвата не трябва да съдържа излишни думи. Бог знае от какво има нужда молещият се човек. Иисус казва какво трябва да бъде началото на молитвата към небесния Отец и какво трябва да включва – молба за насъщния хляб, за прошка, за предпазване от изкушения. После той съветва хората, когато постят да не са намръщени, да не събират съкровища на земята, а на небето. Той насочва погледа на своите ученици към небесните птици, които не сеят, не жънат, небесният Отец ги храни. По същия начин Той знае от какво имат нужда хората. Трябва да се търси правдата на Божието царство, хората не трябва да се грижат за утрешния ден, утрешният ден сам ще се грижи за своето.

     Иисус също напомня, че човек не трябва да съди другите, за да не бъде съден, да не гледа сламката в окото на брата си, а гредата в своето око да не усеща. Не трябва да се хвърлят бисери сред прасета, защото те ще го стъпчат. Човек трябва да иска, за да му се даде, да търси, за да намери, да хлопа, за да му се отвори. Всеки трябва да прави това, което иска другите да му направят. Трябва да се влиза през тесните врати, защото широки са само тези врати, които водят към гибел. Хората се познават по плодовете им, както доброто дърво дава добри плодове. Като благоразумни определя Иисус всички, които изпълняват тези негови съвети, а които не ги изпълняват, той сравнява с глупав човек, който строи къщата си върху пясък. Срутването на такава къща е неизбежно.

      В края на проповедта хората се чудят на думите Му. Той слиза от планината, а след него тръгва множество народ.