Пролет в България

 

Пролет в България

Есе

       Пролетта пристигна в България. В гората, в града, в самотната махала, състояща се от пет къщи, накацали по склона на Стара планина.

       В тази самотна махала живеят само старци. Минавали сте покрай нея, защото тя е точно до новата магистрала. В дворовете на къщите има дървета, засадени от дядовците на вашите дядовци. Вековни дървета – вековни стопани. И дърветата, и стопаните са видели не една пролет. Понякога пролетта по тези планински места пристига с буря и вятър, друг път тя е усмихната и нежно милва лицата на стопаните и листата на дърветата, пролетта е промяна, оцветена с различни цветове. Но най-красив е белият!

       Сянката на вековните дървета е любимо място за почивка на вековните стопани на малките къщички. Под тази сянка няма жега. А короната от листата може да спре дори и дъжд. Вековните дървета са закрила за стари и млади. Всяка гънка от короната на стъблата им съхранява мъдростта на времето.

       Младите дървета, които растат до старите, се радват на закрилата им, но това е до време. Докато дървото е видяло само една пролет, то е слабо, хилаво и само не може да отстои на силата на вятъра, то е щастливо, че го закриля вековният му родител, но когато дойде нова пролет, младите дървета повече от всичко искат да видят слънцето. То ги примамва със светлината си. Над тях е сянката на старото дърво. Така през пролетта всички млади дървета разбират, че трябва да напуснат сянката на старите и да открият своя път към слънцето.

       Птиците с песни им сочат пътя към светлината. И младите дървета тръгват по него.

       Когато пролетта пристигна в самотната махала, състояща се от пет къщи, накацали по склона на Стара планина, тя завари старци и техните внуци, които пристигнаха за пролетната ваканция. Пролетта запретна ръкави и оцвети в светли багри младите дървета, които бяха тръгнали да търсят пътя към слънцето, което огряваше България.

Име:  Виктория Димитрова Панова