Психология / Анализ на разговор

Разговор с Йоаний по време на уъркшоп

 След демонстрацията на калиграфско писане и умения за изработване на колажи в Доходното здание в гр. Русе с художника Иван Иванов – Йоаний проведохме интересен разговор с цел установяване на различните страни на мотивацията, която творците имат при благотворителни цели, отношенията на децата към такива събития и междуличностните отношения, които се градят в тези ситуации.

Предварителна информация

Иван Иванов – Йоаний е роден в Русе. Рисува от 10-годишна възраст, когато остава сирак. Негов пръв частен учител е живописецът Кирил Станчев. Завършва Средно специализирано художествено училище в Казанлък, а после Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий’ във Велико Търново. От 1995 е преподавател в Средно училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” в Русе. Творческото си име от четвърт век свързва с Йоанан – Бог е милостив. Твърди, че в момента е на единадесет години, защото е роден на 29.02.1968г. и празнува рождения си ден през четири години. Направил е много самостоятелни изложби в Англия, Франция, Австрия, Германия. От 1990 г. участва и в колективни изложби.

Светогледът на Йоаний

Художникът се определя като анахронист, което според него означава „да мислиш самостоятелно, да допускаш цитирането или влиянието на стари майстори, на техни стилове и техники, но в друг контекст…”/1/ На изкуството Йоаний гледа като на диалог между стилове, теми, времена, движения и моменти. Като необходимост за развитието художникът възприема експериментирането. Затова формите за изява при него са разнолики – календари, карти, инсталации, португалски корк, уъркшоп, миниатюри. Възприема еротиката като иконография. Има аналитичен интелект. Запитан какво му дава и какво му отнема живописта, той отговаря, че „избраните нямат право на избор. Изкуството е много тежка дарба, но ако ти е дадена, а не я използваш, тя ти отнема ума. Да се занимаваш с изкуство е тежка работа, но ако си отдаден, носи радост, по-голяма от парите, властта и т.н.”/2/

 

Разговор:

Намираме се в Доходното здание. В залата има маси, на които деца рисуват йероглифи, запознават се с техники в калиграфията, режат картинки от различни брошури и правят колажи - коледни картички.

Присъстват родители, студенти, преподавателка по китайски език в Русенския университет и хора, които можем да определим просто като любопитни зрители. Сред тях съм и аз.Опитът да използвам словесно внушение при разговор с художника, който организира събитието, се състои в преки, косвени и открити внушения чрез въпроси./3/

Питам Йоаний, който тъкмо е приключил с разясненията, свързани с изработването на картичките:

• Атмосферата тук  определено е творческа. Каква е крайната цел?

• Вече казах, че е благотворителна. Парите от продажбата на картичките, които тези деца ще направят, са за болно дете. Мисля, че става въпрос за купуването на инвалидна количка. Децата, които рисуват, са от училище „Любен Каравелов”. Не им предавам, не съм техният учител по рисуване в училище. Но той е тук в залата и също им помага.
• Защо точно китайска калиграфия?
• Не е само китайска. Но всичко започва от Китай. Ходил съм на много места. Но когато пристигнах в Китай, се почувствах по странен начин. Сякаш съм у дома. Изпитах това чувство още на летището в Пекин. Ние знаем много малко за Китай. Китайците имат четири свещени планини. Повечето от тях признават, че не са ги посещавали всичките. Самата китайска калиграфия е трудно изкуство и е хубаво децата да се докоснат до него.
• За какво разговаряхте преди малко с преподавателката по китайски език от Русенския университет? Попитахте ли я дали точно предавате китайската калиграфия?
• Тя ми направи възможно най-големия комплимент. Помолих я да нарисува и тя нещо. На молбата ми тя отвърна, че може да пише, но не и да рисува като мен. Тези думи приех като признание. Разбира се, тя показа на децата много неща.Много деца поискаха да им изпише имената с китайски йероглифи. Тя не отказа на никого. Нали видяхте как децата си отделиха листовете, изписани от нея и им се радваха. Със сигурност у тях се роди интерес към китайската култура.
• По Коледа думата благотворителност става актуална. Тогава и творците активно я включват в дейността си. Единствено и само желанието да сториш добро ли е в основата на благотворителните изяви на творците?
• Не.
• Има ли личен момент във всяка изява на благотворителност?
• Има, сигурно…
• Според Дж. Кели/1975/ едно от основните права на човека, което определя неговата увереност в себе си, е да бъдеш сам. Съгласен ли сте с това твърдение? Чувствате ли се сам?Дори тук и сега?
• Да. И Юнг смята самотата за лечебен извор.
• Виждате ли в избраната форма на благотворителна изява някакъв вид социален /сензитивен/ тренинг?
• На изработването на колажи - коледни картички от деца може да се гледа като на социална игра с определени роли на участниците и в същото време като изработване на вид техники за усвояване на социални умения. „Техне” означава занаят и изкуство. Аз не мисля, че има разлика между техника и изкуство. Важен е стремежът към съвършенство, той е безсмъртен. Може да е индивидуален и колектвен. Сътрудничеството с обща цел помага на децата да се справят с техните индивидуални цели.
• Как децата реагираха на предложението да се случи това благотворително събитие. Според евристиката, когато даден клас събития е лесен за намиране на примери в паметта, той се преценява като по-многоброен и по-вероятен?
• Така е. Имаше много желаещи деца, а виждате, че и родителите им са тук, което означава, че ги подкрепят.
• И все пак, няма ли в благотворителните изяви на творците и някакъв момент на суета? Няма ли го индивидуалният личен интерес?
• Вижте, според китайския зодиак, аз съм роден в годината на Маймуната, а нейната отличителна слабост е суетата. Само че по терминологията на Юнг тази суета е на неосъзнавано ниво.  

Анализ на разговора и изводи:

Когато социокултурната ситуация, в която се води разговорът, е взета от реалността, какъвто е конкретният пример, социалните процеси могат по-лесно да се анализират. В същото време ситуацията може да се разгледа и като символно натоварена, а образът на болното дете, което е инвалид, отвежда до архетиповия образ на Сакатия, който е разгледан от Ерел Шалит/4/ като пазител на нашите психични рани. Без да присъства на събитието, всъщност точно болното дете е неговият смислов център. Йоаний използва организирани действия в група от деца, за да предаде положителен опит. И както казва Мари-Луиз фон Франц /5/ „влезеш ли веднъж в човешкото стадо, ти се разграждаш и собствената ти сянка се консолидира”, защото „хората са привлечени от чужди нагласи и поведение”. Благотворителната цел, поставена пред групата, изключва необходимостта от харизматичен лидер в нея. /Според социометрията, създадена от Джейкъб Морено в началото на века, е важна информацията за степента на емоционалната привлекателност между членовете на групата и наличието на харизматичен лидер в нея./6/ Изследване с методите на стратометрията /референтометрията/ би установило едно високо ниво на развитие на междуличностни отношения. Успехът на груповата дейност и съдържанието на психологическия климат в случая е свързан с благотворителната цел, която художникът поставя пред децата. Налага се принципът „тук и сега” трябва да сме добри. По-далечната цел е този принцип да се превърне в стереотип.

Разговорът с Йоаний побира в себе си посланието, че благотворителността може  да се превърне в колективна кауза, в която творците имат своята роля. В писмо на Юнг/7/ четем: „Когато се появи пукнатина в дадена къща, заплашена е цялата къща, а не само част от нея. Къщата не е вече така надеждна, както преди. Съвестният строител не се опитва да убеди собственика, че стаите от едната и от другата страна на пукнатината са в превъзходно състояние, а се заема с пукнатината и търси средства и пътища за отстраняване на неизправността”. Собственик в случая е цялото ни общество, а творците имат своята роля на съвестни строители.

Включването на въпросите за суетата и личния интерес е във връзка с опита ми за изграждане на цялостна преценка, тъй като „в сферата на нашия опит бяло и черно, светлина и мрак, добро и зло са еквивалентни противоположности, едната от които винаги предполага другата”/8/ Благотворителността в този смисъл не може да бъде свързана само с положителното начало, тя предполага в себе си и други противоположни нюанси от духовния спектър. Според Фройд/9/ „в несъзнаваното не съществува думата „не”. Противоположностите там съвпадат. Отрицанието се въвежда само от процеса на изтласкване’. Въпросите за суетата и личния интерес при събития с благотворителна цел търсят точно тези противоположни нюанси от духовния спектър.

 Фасилитирането /влиянието, което оказва върху процеса на групово взаимодействие учителят/ също е свързано с поставената благотворителна цел. Децата, които изработваха коледни картички, взаимно си помагаха. В случая фасилитирането се състоеше в минималната намеса на Йоаний, изразяваща се в съвети как се държи четката за рисуване при калиграфията. Въпреки че децата от групата не бяха ученици на Йоаний, за кратко време в разговора след изразяване на готовността да работят заедно и подчертаване на вярата в способностите на децата между тях се появи доверието. Изборът на колажа като форма за изява може да бъде причислен към определените от Джани Родари /10/ фантастични биноми, които са най-подходящи за развитието на детската фантазия /словесен еквивалент на колажа са предложените от Родари салати от приказки/ .

Може да се направи извод, че благотворителната кауза в съчетание с идеята за създаване на изкуство създава ‘обективна нагласа към собствения материал” /11/, тя изключва от себе си някои естествени симптоми на груповото мислене като: ограничен брой на алтернативните решения, търсене само на подкрепящи мнения и отхвърляне на критичните. В случая това е двойна връзка при косвено внушение. Предлагат се различни варианти за изработване на коледната картичка, но решението е само едно – резултатът, фактът, че картичката е изработена.

Когато Йоаний обсъжда разговора, който е имал с преподавателката по китайски език, се потвърждават изводите, направени от Л. Андреева и С. Карабельова, че „специфичното за българската култура е, че етническата група на българите не се възприема като толкова конкурентна, колкото останалите’./12/ Освен това на този уъркшоп се срещнаха различни езици и култура. Студенти, които изучават китайски език, превеждаха българската реч на преподавателката по китайски от български на английски. Общуването между тях ставаше предимно на английски език. А „другият език е друг мироглед и друга култура, но в тяхната конкретна и непреводима докрай форма”./13/И в същото време в разговора се открои характерната за творците позиция, че „много по-лесно е да си естествен и самият себе си, когато живееш сам”./14/

На практика остана без отговор въпросът  за присъствието на личния момент при благотворителността. Този въпрос изисква изваждане на светло на съкровени мисли. В липсата на отговор може да се открие състрадание, родено от страданието, като мотив за участие в благотворителната кауза. С цялото си творчество Достоевски доказва, че само изпиталият страдание е способен на състрадание . Благотворителността е форма на състрадание, а за страданията си не всички хора обичат да говорят. Те ограничават достъпа на другите до своето съкровено пространство. В легендите страдащият е едновременно побеждаващ./15/Затова при разговора прецених, че е уместно да не задавам въпроси от подобен тип. Отговорите на такива въпроси могат да бъдат потърсени в биографията на човека.

Емпатията /способността да се почувства състоянието на другия човек/ позволява да се разбере емоционалното състояние на Йоаний по неговото невербалното поведение по време на разговора. Изражението на лицето, усмивката и интонацията на говорене разкриват позитивна нагласа към събитието, част от което е говорещото лице. Създаването на положителна нагласа е вид косвено внушение в отношението на художника към децата. Защото „най-добрият начин за възпитание е добрият пример’/16/

 

 

Използвана и цитирана литература:

1/Анахроничната живопис на Йоаний - https://euro2001.net/index.shtml?page=atelie&file=atelie/atelie_125.html/

2/Анахроничната живопис на Йоаний - https://euro2001.net/index.shtml?page=atelie&file=atelie/atelie_125.html/

3/Методи на психическо въздействие и възпитание, https://discoverybg.muffty.org/pdf/psihika.pdf

4/ Шалит, Ерел, „Врагът, сакатият и просякът”, Леге Артис, 2009, стр.227

5/ Мари-Луиз фон Франц, „Мотиви на избавлението”,Леге Артис, 2007, стр.27

6/https://didaskonet.hit.bg/didasko/sociologia/soceduco2str.html /

7/ Юнг, К. Г. , „100 писма”, Плевен, 2006, стр.62

8/ Юнг, К., Г., „Изследвания върху символиката на цялостната личност”, Плевен, 1995, стр.64

9/ Фройд Зигмунд, „Детската душа”, Евразия, 1993, стр.382

10/ Родари Джани, Граматика на фантазията, 1989, стр.59

11/ Мари-Луиз фон Франц, „Мотиви на избавлението”,Леге Артис, 2007, стр.116

12/Андреева Людмила, Карабельова Соня „Полово-ролеви, етнически и социално-групови стереотипи в ранна зряла възраст”, https://www.academia.edu/2074311/_-_-_

13/Анчев Анатол, „Юнгиански подход към българския фолклор”, Леге Артис, 2007, стр.13

14/ Мари-Луиз фон Франц, „Мотиви на избавлението”,Леге Артис, 2007, стр.27

15/ Шалит Ерел, „Врагът, сакатият и просякът”, Леге Артис, 2009, стр.227

16/ Юнг, К. Г. , „100 писма”, Плевен, 2006, стр.179