Публична администрация - сравнение на административни системи

 

Сравнение на административните системи на Великобритания, Франция, Германия и Италия

Административните системи на Великобритания, Франция, Германия и Италия са стари структури, които постепенно се приспособяват към новите условия, в това число и към членството в ЕС.

Посочените страни са обекти от един вид, който се характеризира с демократично управление и държавна намеса.  Присъствието на такива общи черти дава основание за сравнение на административните системи, при което се открояват общите и отличителните черти на еднотипните явления, както и условията, които в своята съчетаемост водят до конкретните резултати.

Всяка от тези страни е изградила професионална административна система и неутрална бюрокрация. Управленската дейност в Германия например се осъществява на три нива – федерално, провинциално и местно. Административната система на Италия се състои от министерства /организации на национално ниво/, местни власти и полуавтономни функционални организации. Британската политическа система включва два вида легитимност – традиционна и модерна. Това определя административната система на страната, а британският административен стил се характеризира с взаимно проникване на неформални отношения.

Висшите чиновници в разглежданите административни системи са действителен елит, който слабо представя уменията и културата на населението в обществото, на което служи. Елитът сред служителите в административната класа на Великобритания например през 1968г. е не повече от 3000 души, което е около 0,5% от всички държавни служители. През 1971г. по препоръка на Комисията Фултън различните категории длъжности /технически, изпълнителски и административни чиновници/ се обединяват в една административна категория. От държавните служители се очаква да бъдат неутрални и в същото време лоялни към действащото правителство.

Всяко правителство се стреми да се превърне в център на политическата система, но демократичната система става по-затворена. Във Великобритания правителството действа в рамките на правомощията, дадени му от Парламента. Силно йерархизирана, легалистична и централизирана е административната система във Франция. В Италия, където броят на министерствата не е постоянен, тенденцията е към тяхното намаляване. За някои важни области на политиката там са назначени министри без собствен административен  апарат /например министъра на околната среда и министъра на публичната администрация/.

Местните власти в тези страни са привлечени в администрирането на централната политика, а центърът контролира обществените разходи. Франция е държава с висока степен на централизация на административните и политически правомощия и функции в столицата. Местното самоуправление се състои от териториални органи на три нива / 22 региона, 94 департамента и 37 983 общини/. Също с тристепенна структура / 20 области, 104 провинции и 8103 общини/ са и местните власти в Италия. Те притежават известна автономия. Във Великобритания местните власти са политико-административни органи с представителни бордове. Спецификата на регионалните проблеми във Великобритания, основаващи се на историческата и културна идентичност, води до създаването на Шотландския, Уелския и Северноирландския офис, които имат обща административна юрисдикция. Управляващото правителство свиква поредица от референдуми, за да прехвърли всички административни функции на представителните органи на тези области.

Специфична особеност на местното управление в Германия е високата степен на децентрализация, причина за която е и конституционно закрепената самостоятелност. Член 28, ал.2 от Конституцията на Германия гарантира на местните власти правото да регулират на своя собствена отговорност всички въпроси на местната общност в рамките на закона.

В резултат от членството в Европейския съюз в административните системи на разглежданите страни  е активна инициативата за приемане на чуждия опит.

Засиленият контакт между служителите, прилагането на уеднаквени стандарти в ЕС, възникването на европейската система за административно правосъдие и споделянето на основни принципи за държавната администрация днес водят до конвергенция между националните администрации, нараства степента на съвместимост между административните системи. Създава се общо европейско административно пространство, чиито основни принципи са надеждност и предсказуемост, откритост и прозрачност, отчетност, ефикасност и ефективност. Модерната концепция за административна система включва схващането за йерархично делегиране на държавните правомощия на лицата в обществената система. Сходните стандарти и условия помагат на различните модели за повишаване на професионализма в администрацията. Франция има по-широка концепция за държавната служба, защото там се смята, че всеки работник е част от движещата машина на държавата. Германия, Великобритания, а от скоро и Италия ограничават концепцията за държавна служба до т.нар. “основна държавна администрация”. В Германия се прави разлика между държавните служители, притежаващи държавна власт или правомощия /около 40% от държавните работници/ и останалите, които са на подчинение на трудовите закони.

Освобождаването на държавата от излишни функции се оказва най-добрият начин да се избегнат строгите ограничения на традиционните административни системи в тези страни. Към настоящия момент в Италия например има  около 1000 национални специализирани организации. Във Великобритания за да бъдат разделени политиката и управлението се създават агенции. Начело на всяка агенция стои изпълнителен директор, който докладва за своята работа пред министъра. През 1994 г. съществуват създадени с министерски указ 150 такива агенции.

И четирите страни се опитват да подобрят начина на действие на публичната администрация чрез промени в културата, поведението и квалификацията на държавния служител. Това предполага използване на регулативна политика. Изработват се механизми за защита на гражданите от лошо администриране. Във Великобритания част от административните решения се вземат само след публични консултации и изслушване на общественото мнение, а във Франция гражданите имат право да подават жалби в правния отдел на Държавния съвет или в съответните областни административни трибунали. В някои области на Италия действат граждански защитници, които са вариант на омбудсман.

      Административният модел на Великобритания и Италия се определя като длъжностна система, а френският и германският модел разкриват чертите на кариерната  система. Всяка една от тези системи има несъвършенства, които са обект на реформи.  През последните години тези системи се променят по качество и нарастват по обем. Те са изправени пред проблеми като намаляване на публичните разходи и постигане на по-ефективно администриране. Сравнението между тях очертава общите тенденции към промяна в административната култура, към намаляване броя на държавните служители, разделение между държава и общество и неутралност на държавните служители при изпълнение на задълженията им.