Ролята на изкуството в обществото / ЕСЕ

         Светът има нужда от изкуството. То е навсякъде около нас. За да се създаде творба, се изисква доста креативност, свобода, въображение. Всеки създава изкуството по свой собствен начин. Това не прави някои изкуства по-малко значими от други. Напротив, всяко изкуство си има своя красота. Разбира се, хората мислят различно и през погледа на всеки се “чете” изкуството по различен начин.

         Изкуството развива духовното мислене на човека, въображението, прави хората позитивно настроени. Чрез изкуството творецът използва знанията и уменията си, за да представи себе си пред света. С помощта на естетиката изкуството представя света. То е форма на общественото знание и е съставна част от културата на човечеството. Продукт е на различни дейности: живопис, графика, музика, театър, балет, опера, литература…

         Изкуството възниква преди около 40 000 години. През вековете то се променяло. Чрез изкуството хората изразявали своите мисли и чувства, затова изкуството е важна част от дейността на човека. Без него той се лишава от красотата на живота.

         Да, вярно е, че човек може да оцелее, без да посети изложба с години. /Спомням си Бай Ганьо във Виена – колко ги е гледал той картините…/ Но по този начин ние не можем да развием своето въображение. Затова през свободното си време е хубаво да прочетем някоя книга или да посетим някакво театрално представление. Така ще се обогатим духовно, ще видим света през очите на другите.

        Обектите, които създават творците или майсторите, предизвикват настроение, размисъл, чрез тях те предават символично знанието си за обществото. За да се създаде едно произведение, е нужен най-вече талант, но и която да бъде предадена на околните. Чрез изкуството ние стимулираме мислите, чувствата, представите си. Изкуството е дар – и за този, който го създава, и за този, за когото е предназначено. Сет Годин е казал: “Ако няма дарове, няма изкуство. Когато изкуството се създава единствено за да бъде продавано, то е само стока”. Според мен той е искал да внуши на хората, че не е важно колко пари ще вземеш от дадена творба. Важното е да имаш въображението и идеята. Както е казал Иван Гончаров: “В изкуството умът трябва да бъде в съюз с фантазията”. Ние, хората, трябва да видим красотата на изкуството.Трябва да разгадаем смисъла, който отправя създателят на дадената творба. Затова Толстой смята, че изкуството е вид общуване между хората.

     “Ars longa, vita brevis”.Тези думи са казани от Хипократ и означават: “Животът е кратък, изкуството вечно”. Той е осъзнавал, че ние предаваме на следващото поколение нашето изкуство, нашите творби, нашето мислене, опит , цели. Разбира се, хората в процеса на развитието си са променяли и усъвършенствали изкуството. Всеки творец е прибавял по нещо към световната съкровищница на човешката цивилизация, прибавял е богатство към богатството.

         Всяко изкуство има своя „характер”. Както ние, хората, сме различни, така и всяко изкуство си има своя красота.

         В изкуството няма ограничения. Творецът свободно трябва да изразява своята същност  чрез различни образи.

         Изкуството ни е необходимо и ние трябва да го пазим за следващото поколение. Без него не бихме оцелели в този огромен свят. То никога няма да бъде изучено. Може единствено да бъде почувствано.

Цитирана и използвана литература:

1.Ботев, Христо,  „Моята молитва” в: „Събрани съчинения”, С., 1979г., с.56

2.Айнщайн, Алберт, https://nobelisti.tripod.com/id19.html

3.Чърчил, Уинстън, https://nobelisti.tripod.com/id19.html