Романтизъм и натурализъм /руски натурализъм/

     Романтизмът е творчески метод и литературно направление, възниква в края на 18 век, разпространява се в началото на 19 век. Неудовлетвореността и отрицанието на съществуващата реалност се изразяват не в реалистични, а в бленувани и мечтани картини. Представят се изключителни герои при изключителни обстоятелства /за разлика от реализма, където се срещаме с типични герои при типични обстоятелства/. Литературната критика вижда като илюстрация на романтичния идеал творчеството и съдбата на Байрон /1788-1824/. Бягайки от английската действителност, той отива в Италия, участва в заговори за освобождение от австрийско иго, после отива в Гърция, участва във въстание и загива, борейки се за свободата на този поробен народ.

      Натурализмът е литературно направление, възниква 60-те години във Франция /Емил Зола/ като противоположност на романтизма. Характеризира се с обективност, фактографичност в повествованието, биологизъм в обяснението /латинската дума натура/природа/ дава наименованието на това направление/ и отказ от морална или естетическа оценка. Литературната творба се сближава с науката, започва да използва нейните методи /строга научност в изображението/. Зола казва, че „няма нищо по-опасно от измислицата”.

     В руската литература  през 40-те години на 19 век възниква т.нар. натурална школа. Представители – Н. Гогол, Херцен, Белински, Некрасов, Тургенев. Според Белински /теоретик на натуралната школа/  руската литература започва да се стреми все по-правдиво и точно да отразява живота. Писателите от натуралната школа рисуват бедните и средните слоеве на обществото и разработват предимно големите белетристични форми – романи и повести.

Основни характеристики на романтичния герой

Романтичният герой е свободна, необикновена, изключителна личност. Тя се бунтува срещу съществуващата действителност и влиза в конфликт с нея. На съществуващата реалност романтичният герой противопоставя една утопична мечта за хуманно човешко общество.

  Романтичният герой е представен при изключителни обстоятелства, той най-често пътешества по света /ражда се интересът към далечни страни, към екзотиката на Изтока/

Пушкин разкрива сложната душевност на романтическия герой в поемите: „Бахчисарайски фонтан”, „Цигани”, Лермонтов - в „Демон”, Байрон – „Корсар”.