СУТРИН

От балкона се виждат много неща –

заглеждам се, когато навън постоя.

Отсреща - контейнерите с боклук,

Слава Богу – не ровя, а гледам от тук…

Събуждат ме рано камион, боклукчии,

или сирена, на заспала кола, ще засвири.

Старица се чуди, как да качи тротоара,

край нея бясна кола профучава.

Съседът, с мъника си, е на разходка,

а то лае злобно проскубана котка.

Майчица млада тика количка –

личи й, че се справя самичка…

Под балкона -  зелени, високи липи –

време е чаят сега да цъфти.

Иззад покривите Слънцето се показва,

ето и лелята, с пълната пазва.

Ученик малък подскача пред дядо,

а той, от сега още, пристъпва вяло.

Градът се раздвижва, на чай топъл ухае…

Което видях, за сега, долу – това е.