Самочувствието на жената / „Жена” от Блага Димитрова

               Самочувствието на жената в лирическия текст от Блага Димитрова идва от осъзнатата отговорност, стигаща до саможертва.

                Жената в текста се превръща в контекстов синоним на битието, на съществуването. Поетесата използва глаголните форми „съм” и „бъда”. Те са включени в състава на единадесет съставни именни сказуеми. В тяхната семантика няма обвързаност с момента на говоренето. Те обобщават в себе си минало, настояще и бъдеще. Така поетесата извежда идеята за непреходност, вечност и универсалност. Жената е „вечна”. С тази идея Блага Димитрова продължава традицията, заложена от Елисавета Багряна със стихосбирката „Вечната и святата”. Самочувствието на жената идва от съзнанието за непреходност, вечност.

                 Местоименните форми в текста отвеждат до същите художествени внушения. Употребата на обобщителни местоимения и местоимения във второ лице извежда жената от измеренията на конкретното и я превръща в част от всеобхватното множество.

                  Метафоричният изказ /”отговорността на утробата”, „в косите със скреж”, „безразсъдният път на сърцето” проследява пътя на жената от младостта към старостта и затвърждава идеята за вечността на жената.