Семантични връзки с гръцкия език. Примери

        На два принципа се опира реформата на Евтимий: първо - вярност към езика на Кирил и Методий, второ - вярност към гръцките оригинали./31/ Големите представители на Търновската книжовна школа – “патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Константин Костенечки имат изтънчено византийско образование”./32/ Това е може би една от причините преводите от византийския гръцки да се приближат така много до оригинала. В българския език проникват гръцки елементи. Стефан Младенов отбелязва, че от времето на Евтимий проникват гръцките думи оризмо – определение, заповед, хора – област, аподохатор – бирник и др./33/ Гръцкото влияние се отразява върху лексиката, върху синтаксиса. Подборът на думи се определя от смисъла или стилистичната принадлежност на гръцката дума. Много са примерите в това отношение, но ограниченото място в тази работа не позволява обстойното им разглеждане. Ролята на гръцките образци е от първостепенна важност. Пример за общност от синтактичен характер е еднаквото оформяне на финалните изречения или “употребата на наречието за място “дето” в значение на относително местоимение”./34/ Налице е превеждане    на гръцки думи, което “е ставало по т.нар. в езикознанието калкиране на чужди езикови  образци”/35/ Това се отнася предимно до черковната терминология.и често употребявани в книжовния гръцки език изрази. Григрий Цамблак отбелязва/36/ : “Превеждаше божествените книги от елински език на български”. Влиянието на гръцкия език върху езика на Евтимий и Цамблак е несъмнено, “особено що се отнася до синтаксиса на изреченията, словореда, за който е типична дистантната позиция на определението и определяемото, огромният брой причастни конструкции и т.н.”/37/

     Задача, която все още не е решена, е “да се установи видът, обемът и размерът на влиянието на византийския гръцки език върху езика на школата”./38/ Не е решен и въпросът дали в Търново са били направени напълно нови преводи на канона, или старите преводи са били само сверени и поправени. Неоспорим си остава изводът, че търновските преводи са особено близки по характер и тип към гръцкия оригинал. Гръцкият език на тогавашната религиозно-догматична литература се отразява върху езика на Търновската школа и това е разбираемо и естествено явление, имайки предвид духа на епохата, доминиращите религиозни идеи и естетически вкус.

32/Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.31

33/Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81

34/Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.70

35/Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.73

36/Богданов Иван, “Безмъртни слова”- “Похвално слово за Евтимий Търновски”, С., 1980, стр.199

37/Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.285

38/Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.284

39/Динеков Петър, “Проблеми на старата българска литература”, С., 1989, стр127