Символика на преобличането в “Шибил” и “Индже”

             Преобличането в разказите на Йовков се оказва път към духовната и социална характеристика на героите. Йовков е писател, който рисува своите герои, когато са поставени при изключителни обстоятелства. Творецът търси тези натоварени с напрежение моменти, защото в тях най-пълно и ярко се откроява  изключителната индивидуална същност на героите. Преобличането в изпълнените с психологизъм моменти откроява духовния портрет на Йовковите персонажи.

            Преди да слезе при Рада, Шибил се преоблича. Той е взел съдбовно решение. Избрал е любовта пред дружината пред живота  и пред смъртта. Героят съзнава, че е на кръстопът. Затваря една страница от живота си и иска да отвори нова. Преобличането му в този момент символично представя неговата решителност,   готовността  му за промяна: “А Шибил се разпасваше и сваляше от себе си пищови с позлатени дръжки, кулаклии ножове, работени със сребро паласки – всичко това, което за него беше вече тежко и непотребно бреме.” Хайдутството се оказва “тежко и непотребно бреме”, то е затворена страница в живота му. Героят се разделя не просто с хайдушките дрехи, а с определен начин на живот. В случая преобличането символизира промяната в неговото битие.

            Със същата символика ще открием преобличането на героя, който е взел решението да иде при Рада, да промени живота си и да приеме любовта. След възклицанието: “Но как е пременен!” Йовков подробно и в детайли описва облеклото на Шибил: “Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато.” Красотата и богатството на облеклото в случая е проекция на красотата в изпълнената с любов душа на героя. Майстор на художествените детайли,  Йовков подчертава в този момент два от тях - броеницата и карамфила : “В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата от бея, карамфилът от Рада”. Червеният  карамфил става символ на силното чувство, на любовта, която е направила възможна промяната на героя. Броеницата е символ на мъдрост. Не е случайно, че старците в нашия фолклор често са изобразявани с броеница в ръка. Зърната й напомнят безкрайния кръговрат на живота, защото броеницата няма начало, няма и край. Шибил е получил броеницата от бея, той е повярвал в неговата мъдрост.

            Преоблича се и Рада преди срещата с Шибил – “облякла се в най-хубавата си премяна, ален атлазен елек, синя джанфезена рокля”. Детайлите в облеклото й насочват не към промяна, символиката на нейното преобличане е друга. Облеклото й е същото, каквото е било при първата й среща с Шибил – “Също тъй, както беше се облякла, когато я пратихме в планината”. Преобличането може да поражда асоциации,  да свързва настоящето с миналото.

            Символиката на преобличането е свързана и с желанието за промяна. Героят  желае промяна,  макар все още да не е готов за нея. Когато Индже поглежда дрехите си,  “кървави и скъсани”,  заповядва да му намерят шивач, “иска де отде да му намерят терзия, да му направи дрехи”.

            Духовната сила, обаянието, излъчването на водача, след когото всички са готови да тръгнат, Йовков представя при описанието на облеклото на Индже, който стои пред своята дружина със “синьо еничерско джубе, светнало от сърма, с червени шалвари." На главата му е самуреният калпак с “китка паунови пера”. И в това описание символиката на детайлите е пътят  към постигане на художественото внушение. Пауновите пера,  от една страна,  напомнят,  че това е водачът, от друга,  те извикват асоциации с името на Пауна.

            Преобличането в разказите “Шибил” и “Индже” е символ на необходимостта  от промяна, както и на самата промяна. За Йовков това е похват, с който може образно и нагледно  да се изгради духовната и социална характеристика на героите.