Символика на трите срещи на дядо Йоцо /Иван Вазов “Дядо Йоцо гледа”/

     Разказът на Вазов “Дядо Йоцо гледа” представя радостта на един сляп осемдесет и четири годишен старец от срещите му с “българското ”. Образите от черното минало живеят в душата му, а “в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши”. Дядо Йоцо жадува да види "българското", да му се порадва. Той иска осезателно да почувства свободата и неговият копнеж  може да бъде открит в символиката на срещите му с околийския началник, с войника и с новата железница, която минава през свободните земи.

      Пристигането на околийският началник в селото е първата среща на слепия старец с “българското”. Въпросите, които вълнуват дядо Йоцо преди срещата с “българския паша”, са свързани със сабята му. Сабята, която е спътник на човечеството от хилядолетия, е символ на сила, власт, мъжество, доблест и традиция във всички цивилизации. За дядо Йоцо сабята на околийския началник  е знак за съществуващата българска държавност. Чрез нея той за първи път ще “види” “българското. Със символика в случая е натоварен и глаголът “виждам”. Слепият  става зрящ по отношение знаците, които са същностни белези на свободна България. "Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам" – мисли си Вазовият герой. По “тропането на чизмите” той познава, че идва “българският паща” и го посреща със символичен жест – “па свали шапката”.  Значението, с което е изпълнен жестът, включва уважение и  почит. Същото значение откриваме и в позата на стареца – “Той стоеше в смирено положение, с наведена беловласа глава.” Дядо Йоцо опипва униформата на чиновника – “похвана медните копчета на гърдите му и екселбантите; попипа с трепетна ръка сребърните плетени еполети на раменете му, па се подигна, та ги целуна”. В случая униформените знаци също допълват символиката на съществуващата държавност. А жестът с целувката на еполетите прибавя обич към изказаното вече уважение. Символично вплетените жестове и знаци са обобщени от Вазов в края на тази среща – “той пръв път след пет години бе прогледнал за един миг и видял "българското" - една лучица от "българското".

    Срещата на слепия старец с едничкия войник от селцето, който се завръща, също е натоварена със символика. Подобно на униформата на околийския началник, дрехите на войника също са символ на държавността. Войнишката униформа е символ на рицарско достойнство за една възможна борба. Сабята на войника “чатка по камъните”и напомня за неговото мъжество, за войнишката сила и доблест, за извоюваната българска свобода, а старецът отново опипва “дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува”. Повтарянето на символично натоварените жестове е във възходяща градация. Сълзи на радост се стичат от безжизнения поглед на дядо Йоцо.

     С още по-голяма радост Вазовият герой посреща слуховете за българската железница, която в разказа става символ на напредъка, на прогреса по свободните български земи – “Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време.” Гордост изпълва репликите на стареца, който е узнал, че българи са инженерите, че “ сме имали по-учени хора ние”. Българите ще се справят там, където “паши и учени френци казваха, че не може”. И при тази среща на стареца с “българското” авторът  сгъстява и обобщава символиката от знаци - “Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!”

     Верен на своя творчески стил, в края на разказа Вазов взема думата, за да разясни натрупаните символи – “Досега символите на "българското" се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!” Символиката на трите срещи на дядо Йоцо в разказа разкрива радостта, която слепецът изпитва от осъзнаването на факта, че България е свободна и самостоятелна държава, за която настъпва едно ново време.