Скръб - 4.1.Религия

4.1.Религия

„АЗ“ се вглежда в своя нов живот без „ТИ“ и открива, че го има него – „ТОЙ“, Богът, който е въплътил нераздадената любов към „ТИ“, надеждата, че някога „АЗ“ и „ТИ“ отново ще са заедно.

И „АЗ“ задава въпроса защо точно съществува „ТОЙ“?

Отговорът БЕРДЯЕВ формулира по един парадоксален начин: „Именно затова съществува Бог, защото съществуват злото и страданието в света, съществуването на злото е доказателство за божието битие. Ако светът беше изключително добър и благ, то Бог би бил ненужен, самият свят би бил Бог. Бог съществува затова, защото съществува злото“.[1]

Как да се разплете кълбото от болка, свило се в „АЗ“? Съвети не липсват. Някои казват: „Насочи се към религията. В църкви и храмове енергията е позитивна. Там има утеха“. Според други „безсилието на човек“[2] спрямо природата ражда религията. „Както за малкото дете майката е голяма като великан, така и архетипната ‚баба“, „майката – природа“, носи атрибут за големина“[3]. В „Бъдещето на илюзиите“ ФРОЙД „вече не пита само как религията е психологически възможна, той пита вече защо религията съществува въобще или защо всъщност тя е необходима…Той приписва на религията ефекта на наркотик, който е в състояние да донесе на човек известна утеха в неговото безсилие и безпомощност пред природните сили“.[4] Е. ФРОМ обобщава, че функцията на религията е трипосочна за цялото човечество – утеха за лишенията, които животът изисква, окуражаване да приемат своето положение и облекчаване на чувството за вина. Според ЮНГ: „Всяка религиозна представа е фикция, защото тя, формално, във всички случаи е conflation /сливане/ на нашите въображаеми възможности“.[5] За НИЦШЕ страдащият „може да се избави само с илюзията. Затова в момент на страдание религиозното чувство е най-силно… всъщност целият живот почива върху илюзия, изкуство, измама, оптика, необходимост от перспектива и заблуда“.[6] Религията предлага метафизическа утеха и това намира израз във факта, че „при всички трудни или опасни ситуации се търси божието присъствие с намерението това присъствие да се натовари с изглеждащите непосилни трудности“.[7]

Статистиките на ООН показват, че 84% от населението на земята е религиозно. В трудни моменти много хора се насочват към религията, макар че „религиозният човек изпитва „смущение“ да говори за тайнството“[8]. А трудните моменти са много. „Боже, колко мъка има по този свят, боже!“[9] – ще възкликне героят на ЙОВКОВ. Ходя в храма, намерих си и параклис. Горят свещичките. А сълзите остават, мъката пари в очите. Безсилието е страшно. Утехата не идва. Природата е неумолима, всяка минута тя взема 107 живота. Шокът от раздялата, шокът от онази минута отстъпва място на осъзнатата безпомощност. Психотерапевтите днес признават голямото значение за душевното равновесие, което има „религиозната нагласа“.[10]

Приятелка, загубила своя съпруг, ми разказа, че майката на съпруга й била приласкана от Евангелската църква. Мисълта, че синът й стои от дясната страна на Бога, й носела утеха. „Колко народ стои от тази дясна страна?“ – попитала моята приятелка, която не могла да намери утеха в религията.

 Много са тези, които четат молитви в църкви, сина­гоги, джамии или храмове — молитви, които проповяд­ват безсмъртието на душата. Но щом като свърши богослужението, те се връщат към предишните си навици. Алчността, манипулацията и егоцентризмът са в тяхното всекидневие. Тези черти на хората забавят развитието на душата. „Познавам само малцина теолози, които се отнасят сериозно и разбират разликата между образ и оригинал“[11] – казва ЮНГ. Да не забравяме, че „ответното на този живот не се намира в границите на този живот“.[12] Религиозните хора ни казват, че щастието идва от изпълненото с любов, вяра и надежда собствено сърце, от действеното милосърдие и от раздаването на доброта. Те наистина са прави. Ако мисленето има такава настройка, хармонията и равновесието неминуемо ще дойдат. Това е общият знаменател на всички рели­гии. Човечеството е безсмъртно и това, което имаме да вършим сега, е да учим уроците. Всички ние сме в учили­ще. Толкова е просто, ако можете да повярвате в безсмъртието.[13]

„Позоваването единствено и само на вярата – според ЮНГ – е едно безпомощно petitio principii /накърняване на принципите/, защото тъкмо неуловимата невероятност на символичната истина е тази, която пречи да й се вярва“.[14] Изискването да се вярва е удобно за теолозите. Но ЮНГ предлага да не се задоволяват с него, а да положат усилия, за да направят вярата възможна. Те трябва да намерят постановки, които се обръщат не само към чувството, а и към разума. За целта миналото трябва да се преосмисли. Трябва да се разбере защо човечеството е имало нужда от невероятността на религиозните твърдения и „какво е трябвало да означава фактът, че над сетивно възприеманата и осезаемата структура на света се е наложило издигането на друга духовна действителност от съвършено различно естество“. Във вярата трябва да се открие смисъл и разбиране. Невъзможно е да се иска само позоваване „на сляпата вяра и тя се възхвалява до безкрай“. Постиженията на това позоваване могат да означават възпитание на лекомислие и безкритичност. А последиците от възпитанието на „сляпата вяра“ според ЮНГ дават нагледен пример за резултатите в Германия по време на Втората световна война.

Често смъртта на любимия човек води до криза във вярата и Бог да бъде обвинен в несправедливост, „особено трудно е за родители, загубили детето си. „Защо той, а не аз?“, „Той беше толкова млад, едва започваше да живее“.[15] Шокът е първият стадий на мъката, когато цялото същество се опитва да осмисли случващото се. Религията съветва този стадий да бъде изпълнен с молитви за починалия. За следващите стадии е предвидила църковни служби и панахиди.

Може да се проследят различните религиозни формули /на християнство, будизъм, мюсюлманство и други религии/, но отчитаме, че тези формули зависят от реалните житейски ситуации на хората и че „смъртните са подчинени на ограничеността на всяко човешко схващане“[16]. Във фантазията религията може да задоволи исканията на хората и да изземе функциите на реалното задоволяване. Вярата, че следващата среща е възможна, откриваме дори и в последните думи на МАРК ТВЕН: „Довиждане, ако се срещнем отново…“ [17] Защото „ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен“.[18]

Символично това е свързано със свещениците, църквата. С тяхна помощ загубата ефективно може да се преживее като реалност. И както казва ДОСТОЕВСКИ: „Нашето А ПЪК ДАНО е велико нещо“.[19] В основата на всички религии стои страхът пред Бога. Според ФРОЙД религиите се състоят само от система от забрани. За ЮНГ такъв възглед е ограничен и е следствие от непознаването на всички религии. Непостижимо е за смъртният да промени Земята, да превърне деня в нощ, смъртта в живот. Това налага необходимостта от раждането на слънчевия герой, на Бога в съзнанието.[20] Съответно всяка религия защитава човека, защото „нейната единствена пъпна връв е Бог - Човек“.[21]

Скръбта трябва да се преживее, защото „който се отказва от дързостта да преживее нещо, трябва да задуши в себе си желанието, ще рече, да извърши един вид частично самоубийство“.[22] Религиозната общност може да помогне за справяне със скръбта. Според психолозите „ако сте религиозни, може да получите голяма утеха от религиозните ритуали, ако не сте, може би сега е времето да потърсите религия, която ви удовлетворява“.[23]

„Учителите – казва РИНПОЧЕ - подозират, че съществува опасност хората без силна вяра в отвъдния живот да съставят общество, чиято идея фикс са краткосрочните резултати и което не мисли за последиците от действията си. Възможно ли е това да е главната причина да създадем бруталния свят, в който живеем сега, свят с много малко истинско състрадание?“[24]

Една от героините на ПАУЛУ КОЕЛЮ възкликва: „…мога да използвам опита си и да изнасям беседи за живота на мъже и жени, които са стигнали до истината за съществуването и чиито писания биха могли да бъдат събрани в една-единствена дума; „Живейте!“[25]

Придържам се към заявената субективна нагласа на ЮНГ: „Аз уважавам всяко религиозно поведение, но поставям непоклатима разделителна черта между съдържанието на вярата и изискванията на науката“.[26] На въпроса: „Имам ли вяра?“ ЮНГ предлага следния отговор: „За мен вярата или еквивалентът на вярата е нещо, което бих определил като респект. Имам респект към истината“.[27] Съгласни сме, че „всяка религия е толкоз потребна на онова общество, на което е дадена, както хлябът за живеенето. Никоя религия не може да бъде под нивото на потребността на тези, на които е дадена“.[28]

Всички религии имат едно общо: те пренебрегват човешката индивидуалност, тя не ги интересува, те се опитват да ни приобщят към тяхното верую. Когато се говори за човешка индивидуалност, дискусия е невъзможна – „Би означавало да говорим всеки за себе си и да отваряме отворени врати“.[29] Никой не притежава окончателната истина. „Всяка религия си е изградила своя храм, а двете нетолерантни сред тях – християнството и ислямът – си оспорват тоталитарната претенция техният градеж да е единствено правилният“.[30] Вярващите смятат, че разполагат с тази истина. Нямам амбицията да се приобщавам към дадена вяра или да я оспорвам, „в края на краищата въпросът е в кой Бог вярваш, в коя представа за Бога вярваш?“[31] И „всяка концепция за духовното е приемлива, стига да осигурява спокойствие, да повдига духа и да има смисъл за отделния човек.“[32]

За да не загуби вярата в себе си, любовта трябва да вярва във вечния живот. Това е отговорът на всички религии. Смъртта е само раздяла, заминаване, „за да приготви на останалия на Земята жилище на другата страна на безкрая и да го очаква на другия бряг“.[33] По повод безсмъртието на душата МАРИ-ЛУИЗ фон ФРАНЦ напомня: „Преди да бъде открит, атомът съществувал, макар да не е бил в човешкото съзнание“. Всъщност няма религия, която да не вярва във възвръщането на живота – „както в Християнството ИСУСА ХРИСТА е възкръснал, така в Египетската религия възкресение имаме на ОЗИРИС, така във Финикийската религия имаме възкресение на АДОНИС, така в Еладската многоезична религия имаме възкресение на ДИОНИС. И още много.“[34]

Приемам възгледа на ЮНГ, че психичната енергия, която създава образа на бога, използва архетипна основа и следователно „човекът отдава божествена почит на действащата вътре в него душевна сила“.[35] Мисля, че мъчителното преживяване на скръбта е една от основните причини за атеизма. Може би днес, повече от 300 години след смъртта на ПАСКАЛ, е добре да си спомним неговото популярно геометрично определение на Бога-Вселена: „Безкрайна невъобразима сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде“.[36] И си представяме ужаса на ПАСКАЛ „пред необятните пространства, напълно безчувствени към човека и съдбата му“.[37] Когато човекът спре да се възприема като част от йерархичния организъм на космоса, той загубва житейския си ритъм, който би трябвало да хармонира с природния ритъм. И за да се върне към този ритъм, ще трябва да отдаде божествената почит на действащата вътре в него душевна сила, за която говори ЮНГ.

Бъди сигурен –

В религията на любовта

Няма неверници и вярващи.

Любовта обгръща всичко.[38]

Концепциите на различните религии постоянно се интерпретират, отново и отново, адаптират се непрекъснато към новите исторически реалности.  Да не забравяме, че религията винаги има две лица, „според това дали човек издига взор към нея, за да му снеме от плещите бремето и мъката, или свежда очи надолу, сякаш към веригите, сложени му, за да не се издигне прекалено високо в небесата“.[39]

 

---

[1]Бердяев, Николай, „Мирогледът на Достоевски“, С, 1992, с.86

[2]Фром, Ерих, „Догмата за Христос“, С, 2005, с.29

[3]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.454

[4]Фром, Ерих, „Догмата за Христос“, С, 2005, с.28

[5]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.73

[6]Ницше, Фридрих, „Раждането на трагедията и други съчинения“, , С, 1990, с.59

[7]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.91

[8]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.142

[9]Йовков, Йордан, „По жицата“, https://books2.my.contact.bg/iovkov/po_jicata.html

[10]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г.,с. 143

[11] Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г.,с. 164

[12]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г.,с. 30

[13]Уейс, Брайън, „Вестители от отвъдното“,  duhovno-razvitie.com/knigi/2012/01/07/д-р-брайън-уайс-вестители-от-отвъдното

[14]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.316

[15]Калиновски, Пьотър, „Роднините на умрелия. Мъката от загубата“,

https://www.pravoslavieto.com/books/prehod_bolest_smurt_posle.htm#gen55

[16]Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г.,с. 30

[17]Последните думи на 32 велики личности преди смъртта им, https://www.expert.bg/Poslednite-dumi-na-32-veliki-lichnosti-predi-smyrtta-im-481873.html

[18]Нютон, Майкъл, „Пътят на душите“, https://regresia.weebly.com/uploads/9/4/9/1/9491100/duite.pdf

[19]Достоевски, Ф. М., С „Неточка Незванова“, 1981, т.2 в „Събрани съчинения в 12 тома“, с.63

[20]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.153

[21]Толев, Ваклуш, „История на религиите“, С, 1992, с.11

[22]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.154

[23]Начини за справяне с мъката и загубата, https://psychologist.bg

[24]Ринпоче Согиал, „Тибетска книга за живота и смъртта“,  www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=согиал

[25]Коелю, Паулу, „Вероника решава да умре“, https://chitanka.info/text/2062-veronika-reshava-da-umre

[26] Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.28

[27] Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.92

[28] Толев, Ваклуш, „История на религиите“, С, 1992, с.10

[29] Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.60

[30] Юнг, Карл, Густав, „100 писма“, Плевен, 2006г., с.61

[31]Древерман, Ойген, „Същественото е невидимо“, Леге Артис, 2005, с.130

[32]Нютон, Майкъл, „Пътят на душите“, https://regresia.weebly.com/uploads/9/4/9/1/9491100/duite.pdf

[33]Древерман, Ойген, „Същественото е невидимо“, Леге Артис, 2005, с.75

[34]Толев, Ваклуш, „История на религиите“, С, 1992, с.142

[35]Юнг, Карл, Густав, „Символи на промяната“, Плевен, 2006г., с.122

[36]Блез Паскал /1623-1662/,  https://bg.wikipedia.org/wiki

 [37]Бердяев, Николай, „За робството и свободата на човека“, С, 1992, с.112

[38]Руми, Мевляна, Джелаледин, Рубаи, Ануграха, 2007

[39]Ницше, Фридрих, „Човешко, твърде човешко“, С, 2001г., с.184