Скръб - 4.1.4.Други религии
Публикувано: 2017-09-11 23:12:52
4.1.4.Други религии
Духовните мъдроси на таоизма, кабала, софизма, теософията имат повече прилики, отколкото различия – „Най-странното е как в думите на Буда и Исус има толкова сходства…Вярвам, че в повечето религии се крие и по капка истина“.[1] Антропософията например според Щайнер е инструмент за разбирането на религиозните източници според християнското откровение, защото „сега в хода на Азовото развитие настъпва нещо ново“.[2]
Според МУЛДАШЕВ[3] един анализ например на многобройните индийски богове може да разкрие тайните, свързани с възникването на човечеството. Всички религии от индуистки тип описват Висш космически разум и енергията на съзнанието. На Изток има много индийски школи, които са специализирани в областта на страданието. Индийски мъдрости като: „Колкото повече страда човек, толкова по-добре“, „Страдайте за здраве“, „Страдащият човек е най-добрият човек“ издигат важността на страданието. Отношението към просяците според тази философия е: „Колко щастливи хора са – страдат цял живот“. Методът за лечение на страданието според индийските школи е състраданието. То помага на човека да се пречисти посредством изгонването на отрицателната енергия.
Еврейските мистични писания също са с вековна история. Прераждането и нивата на междинните състояния са основни догми на кабалистичната литература, макар че повечето съвременни евреи не знаят това.[4] Евреите вярват в очистване, което става след смъртта. „Те се молят 11 месеца с молитва, наречена „кадиш“.[5]
Като система от езотерични ритуали тантризмът предлага магически формули за справяне със скръбта. Целта е да се постигне единството на тяло, реч и ум. Тантрическият подход включва идеята, че всичко, от което се нуждаем, за да бъдем цялостни и завършени, е вътре в нас, точно в този момент. Въпросът е само в умението ни да го осъзнаем.[6]
Свидетелите на Йехова смятат, че със смъртта съществуването на човека спира. Смъртта е крайна точка на живота. Хората нямат безсмъртна душа, не съществува и ад. „Въпреки това смъртта не е край на всичко: всеки човек може да бъде запомнен от Бога и в крайна сметка да бъде възкресен“.[7]
Адвентистите приемат, че душите на грешниците няма да се мъчат в ада, защото там те ще бъдат унищожени.
Религията на ацтеките /древна цивилизация 14-16 век на територията на днешно Мексико/ изисква жертвоприношения, за да бъдат поддържани силни добрите богове, които не позволяват злите да завладеят света. Тези жертвоприношения често били човешки. Според легендите през 1487 жреците пожертвали 80 000 военнопленници. При скръб трябва да се направи доброволно кръвопускане от скърбящия и да се умилостивят боговете с пости. Според тази религия загиналите войни се прераждат в птицата колибри.
Рейки практиката е свързана с Япония. Рейки е универсалната жизнена енергия, която се използва с лечебен ефект. До тази енергия всеки може да получи достъп, ако открие рейки Мастер. Лечението е на физическо, ментално, духовно и емоционално ниво. Възможно е и лечение от разстояние, както лечение с използване на символи.
Символните религиозни образи от миналото днес се разпадат. На стария език на символите от миналото е трудно да се говори в нашето настояще. А НИЦШЕ отбелязва, че „религията в света не е достатъчна дори само за да унищожи религиите“.[8] „ТОЙ“, Богът, във всички религии, съществува зарази „АЗ“. „ТОЙ“ е утеха в скръбта по „ТИ“. Ако го няма „ТОЙ“, тогава кой?
[1]Клуун, Рей, „Бог е лудост“, Пловдив, 2011
[2]Щайнер, Рудолф, „Евангелието на Лука“, https://anthroposophie.byu.edu/bulg/114.pdf
[3]Мулдашев, Ернст, „Трагичното послание на древните“, https://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Drugi/mul_poslanie.pdf
[4]Уейс, Брайън, „Вестители от отвъдното“, duhovno-razvitie.com/knigi/2012/01/07/д-р-брайън-уайс-вестители-от-отвъдното
[5]Проф. д-р Свиленов, Дечко, „Живот след смъртта Какво казват науката, религиите и библията?“, С, 2012, с.25
[6]Тантра, https://bg.wikipedia.org/wiki/
[7]Проф. д-р Свиленов, Дечко, „Живот след смъртта Какво казват науката, религиите и библията?“, С, 2012, с.26
[8]Ницше, Фридрих, „Човешко, твърде човешко“, С, 2001г., с.102
