Сложни съставни, сложни смесени изречения. Пунктуационни особености

 

Различните синтактични връзки и начинът, по който простите изречения се свързват в състава на сложното, определят наличието на различни видове сложни изречения:

 

Сложни съчинени При тях отделните прости изречения в състава на сложното имат относителна самостоятелност.	Сложни съставни При тях има главно и подчинено /подчинени/ изречения.	Сложни смесени
	С подчинено подложно С подчинено определително С подчинено допълнително С подчинено обстоятелствено Това подчинено изречение изпълнява роля на подлог спрямо главното. В главното изречение подлог няма.напр. Който пее, зло не мисли. Те са подчинени изречения, които поясняват определяемо от главното изречение. Напр. Това е жената, която се усмихва. Подчиненото изречение се свързва със сказуемото в главното изречение. Отговаря на въпросите Какво?, Кого?, Що? напр. Осъзнаха,че са сгрешили. Подчиненото изречение пояснява сказуемото на главното изречение откъм време, място, начин, причина и условие. Напр. Когато се връщаше, той мина по централния път.	Състоят се най-малко от три прости изречения, като между двете има съчинителна връзка, а между другите две – подчинителна. Напр. Влезе и седна, където видя празно място.

 

 

 

Пунктуация:

• Пред съединителните съюзи та, па се поставя запетая
• При двойните съюзи запетая се пише пред втория и всеки следващ повторен съюз.
• Подчинените изречения в състава на сложното се отделят със запетая, ако връзките са относителни местоимения /който, чийто, когато, какъвто…/
• Подчинените изречения не се отделят със запетая, ако връзките са въпросителни местоимения или съюза да.
• Ако подчинените изречения разкъсват главното, се поставят запетаи, отбелязващи изреченските граници.
• Ако пред относителните местоимения има предлози, запетаята се измества пред предлога /, на която; , в който/
• Запетая се поставя в началото на сложните съюзи /, въпреки че; , макар че/
• Не се поставя запетая пред относителни местоимения, ако пред тях има уточняващи думи и изрази /само, едва, чак – едва когато; само който/