Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Смъртта на Дон Кихот /защо умира и признава ли се за победен/ "Дон Кихот", Сервантес

Публикувано: 2018-02-20 20:47:39

    Като свободен човек умира Дон Кихот. Умира от тъга. Според някои  критици умирането на героя е неподходящ край, според други е трагичен изход, според трети така се затваря рамката на романовото повествование за мъдрата лудост на героя. В началото на романа Алонсо Кихана е здрав, той е пасивен и съвсем не е съвършен, но се вписва в средата и времето си. После той се поболява и се превръща в Дон Кихот, който е действен, активен в борбата със злото и съвършен в стремежа си да бъде рицар на доброто. В края на романа Дон Кихот оздравява. Така се очертава своеобразна рамка в романовото пространство. Разболяването е свързано с раждането на съвършената личност, а оздравяването – със смъртта й.

     Пред умиращия Дон Кихот Санчо Панса казва: “…не умирайте, ваша милост, а чуйте съвета ми и живейте още много години! Защото най-голямата лудост, която може да направи човек, е да се остави да умре ей тъй, за нищо, само от тъга, без някой да го убие, без чужди ръце да скъсят дните му”.      

    Санчо се опитва да разбере мъката на своя господар: „А ако умирате от мъка, че са ви победили, хвърлете на мене вината и кажете, че сте паднали, защото не стегнах добре подпругите на Росинант. Освен това ваша милост знаете от рицарските книги, че е нещо обикновено рицар да събори противника си, а победеният днес ще бъде победител утре.”

    Но Дон Кихот не умира от мъка, че е победен. Неговият философско-обобщаващ поглед  отдавна е разкрил, че в комедията на този свят “едни играят роли на императори, други – на папи и на всички други лица, които могат да се срещнат в една комедия. Не смъква ли смъртта, когато настъпва краят, сиреч когато се свърши животът, всички дрънкулки, които отличават едните от другите, и не стават ли те равни пред гроба?”  Изравняването на човешките същества пред смъртта, обезсмислянето на човешката суета – това са прозренията на Дон Кихот за смъртта. Обезсмислят се всъщност противоположностите, които са поставени на физическа или социална основа. Утвърждава се еднаквостта на човешките същества, която е изградена с непреходната духовна сила, затова Дон Кихот не може да бъде победен. Сравнението на човешкия живот и смъртта с играта в комедия е оценено дори от Санчо, който отбелязва: “Прекрасно сравнение! Но то не е толкова ново…”

    Преди смъртта си Дон Кихот заявява: „Умът ми е трезв и бистър” и съжалява единствено за това, че „просветлението ми идва толкова късно.” Желанието му пред прага на смъртта е: „искам да умра така, че да не смятат хората живота ми за много лош и да не оставя име на луд човек. Аз наистина бях луд, но не ми се ще да потвърдя това със смъртта си”.

     От живота си отива не само Дон Кихот де Ла Манча, а и Алонсо Кихано Добрия: „Поздравете ме, сеньори, аз не съм вече Дон Кихот де Ла Манча, а Алонсо Кихано, заслужил със своите нрави и дела прозвището Добрия”. Оказва се, че единствената титла, която има значение за умиращия Дон Кихот е Добрия. Заради тази титла „го обичаха не само домашните му, но и всички негови познати”.

     Последното желание на Дон Кихот, отправено към изпълнителите на неговото завещание, е „…ако им се случи да се запознаят някога с автора, който – казват – е съчинил една книга, озаглавена „Втора част на подвизите на Дон Кихот де Ла Манча”, да го помолят най-настойчиво от мое име да ми прости, задето му дадох неволно повод да напише такива големи глупости, с каквито е изпълнена книгата му”. Така в епизода със смъртта на Дон Кихот героят влиза в своеобразен диалог със своя автор и напомня на читателите, че на романа трябва да се гледа с осъзнаване на художествената условност в света на изкуството. Всеки буквален прочит на романа ще го лиши от смисъл.