Сравнение на “Тютюн” с други произведения

 

                Д.Димов търси развитието на образа предвид последиците от преминаването от едно обществено положение в друго. Бедният син на Редингота, който живее в квартал с “изтърбушени паянтови къщички с дървени порти, овощни градини, сред които горяха огньове” достига до богатство и власт, превръщайки се в притежател на “Никотиана”. В това отношение Борис напомня за героя на СМИРНЕНСКИ от “ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”. Неговото “изкачване” по “материалната стълба” е “слизане” по “духовната”. Обществото като съвкупност от човешки взаимоотношения се подчинява на определени принципи и правила, чието формиране е започнало още със създаването на социалния организъм и се оказва, че едно от тези правила е издигането в обществотп да води до обръщането на гръб на проблемите на обществения слой, откъдето е започнало изкачването. А за постигането на  поставената цел се използват неморални средства.

                Изкривяването на нормалния процес за преминаване в по-високо обществено положение е един от екзистенциалните проблеми в романа “Тютюн” и е поставян не само от български, но и от чужди автори. В “ПРОЦЕСЪТ” ФРАНЦ КАФКА показва един свят, в който хората са продали душите си заради постове. Съдия, свещеник, следовател, чиновник – зад тези постове няма хора, чиято ценностна система да се основава на някаква етика. Ако влезем в тона на “Приказка за стълбата” можем да кажем, че и те, както Борис, са продали душите си на дявола.

                Описвайки различни обществени слоеве и различния им начин на живот, Димов преодолява фамилната затвореност в композицията на българския роман. Действието не протича под един покрив и не следи родословието на едно семейство, както е в романа “ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК” на ДИМИТЪР ТАЛЕВ. Къщата, кръчмата, полето, църквата и чаршията, които са основни пространствени ориентири в българското битие до този момент, се оказват тесни за замисъла на Димов.