Стихотворенията на Пушкин – тропи

„Към морето”

-епитети /бурна, лазурна, сетен, печален, тих, странен, неукротим, мрачен, разкошната/

-метафори /пълзи по благата ти воля; гордата ти красота; безднен глас/

-сравнения /като другарски зов прощален; като на бурята шума; той като тебе бе могъщ/

-метонимия /платното бяло в тихи дни;  и по вълните да отправя/

-алегория /но пленник на земята бях;  където от света забравен/ угасваше Наполеон; с щит стоманен/ просветата или тирана/ бдят там, где благото цъфти/

-хипербола /на спомените величави/ един печален пантеон; от теб изпълнен, сред горите/ скалите ти ще пренеса/ и сенките ти, и лъчите, и на вълните ти гласа/

„На К.”

    -епитети /чудното, безнадеждна, нежен, милите, боголиките, глухо, мрачно, неочаквано/

-метафори /триумф на красота и стих; шума на страст и суети; глухо, мрачно заточение; процеждаха се дни и дни/

-сравнения /като неочаквано видение/

-алегория /буря с дъх метежен/

-хипербола / за живот възкръсват нов/ и богове, и вдъхновение,/ и трепет, сълзи и любов/

„Аз преживях”

    -епитети /злочест, ледена, зимна, почерняла, изоставен/

-метафори /разлюбих не една мечта; плод на сърдечна пустота; ударите на съдбата/

    -алегория / Така сред буря засвистяла,/ под ледената зимна вис,/ сам - върху клонка почерняла/ трепери изоставен лист/

-символ /венецът ми повехна днес/

-хипербола /безброй желания/

„Затворник”

    -епитети /влажен, млад, горд, тъжен, кървава, планинският/

-метафори /закърмен с неволя, препълнен с тъга

-метонимия /зад решетки/

-алегория /орел млад и горд,/ мой тъжен приятел, размахва криле/ и кървава плячка край мене кълве/

-символ /стопани сме вятър и аз/