Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Там, където има необратимост, там можем да говорим за време./И.Пригожин/

Публикувано: 2017-12-25 15:37:59

        Казват, че всичко има начало и край. Всичко, но не и времето. Времето и пространството са основни форми на съществуване на материята. Спорен за философите от древността до днес е въпросът за обективния или субективен характер на времето. Основанията за меренето на времето във векове стават видими през последните години, когато учените отхвърлят две от приеманите за абсолютни истини на изминалото столетие  – абсолютният покой и универсалното време. Днес според учените Пространство-Времето се огъва пред натиска на Масата и Енергията.

          Теорията на относителността на Айнщайн представя времето като единно за цялата безкрайна Вселена и в същото време то не съществува само по себе си, не е откъснато от материята, а неговото протичане зависи от скоростта на движение на телата. Концепцията за самоорганизацията на И. Пригожин е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики. И тази универсална теория свързва времето с необратимостта.

     От времето зависи последователността на съществуването на сменящите се явления. Според Пригожин “Там, където има необратимост, там можем да говорим за време”. Необратимостта на времето прави възможната посока на развитие на материалните процеси само една – от миналото към бъдещето. Древните египтяни казват, че не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща вода на потока. Потопиш се, излезеш, после влизаш на същото място, но водата е вече друга. И както се пее във филма “Васко да Гама от село Рупча”:

 Тече, всичко тече.

Времето няма бряг

и ни влече,

няма как…”

Не може да бъде изживян един и същ момент, защото времето е необратимо, като водата от течащия поток. Посоката е напред – към бъдещето. Левски ни напомня, че ние сме във времето и времето е в нас, а И.Пригожин, че “човешките решения зависят от паметта за миналото и от очакването на бъдещето”. Хората и времето са отправени в една посока – бъдещето.

      Самият факт, че представите ни за времето непрекъснато се променят и на мястото на остарелите се появяват нови и нови представи, говори за необратимостта на времето.