Танцът на свободата

  

 

 

– Бързо, по-бързо! Трябва да си наистина подвижна! Какви са тези  умрели пируети! Вместо да подскачаш като пъргава сърничка, ти се тътриш като тромава мечка! – викаше хореографът. В центъра на огромната мрачна сцена една фигурка стоеше с наведена глава. Това беше Ела – само на осемнадесет години и вече най-младата примабалерина на Операта. За жалост, той, нейният ментор, бе винаги недоволен от танца й. Думите на строгия и взискателен хореограф бяха за нея като „мозъчна атака”. Тъкмо когато, запленена от феерията на танца, й се искаше да полети, менторът й я караше да слезе на земята. Талантливата девойка обожаваше балета и мразеше да й поставят ограничения.

    – Задължително е всичко да бъде ПЕР-ФЕКТ-НО за Коледния концерт!  Вие, скъпи музиканти, свирете по-силно!– заповядваше хореографът, който беше и директор на Операта. Гласът му отекваше в цялата зала и всички изпълнители бяха затаили дъх. Кратката пауза между изреченията му им се струваше като затишие пред опустошителна буря.

    „Защо съм длъжна да се мъча заради него?” – оплакваше се на себе си обърканата Ела, докато хореографът продължаваше да крещи на останалите.

    Няколко минути по-късно тя излезе от Операта. Навън се извиваше буря, също като в душата на балерината (и може би като в концертната зала, където директорът не спестяваше на никого своите забележки в стремежа си да създаде „СЪ-ВЪР-ШЕ-НО-ТО”  представление). Въпреки ужасното време Ела не се поколеба да тръгне пеша. Не искаше да взема нито автобус, нито такси. Всъщност тя въобще не бързаше да се прибира у дома. Какво да прави там? Да гледа как баща й превключва каналите на кабелната телевизия цяла вечер? „Тривиална история.” А пък малкият й брат, запален по компютърните игри, от три дни се занимаваше с един „Троянски кон”. Компютърът беше „лепнал” вирусчето при инсталирането на най-новата игра за вечната битка между ангелите и демоните, където демоните винаги побеждават… „Колко интересно !!!” През това време бедната майка мислеше да по-добър начин, по който семейството би могло да прекара вечерта.

    „Никак не искам да се прибирам вкъщи сега!” – се бунтуваше Ела. Тя сложи своя музикален плейър в джоба си и включи малкото устройство. Зазвуча тиха и нежна музика. Приятна топлота изпълни Ела. Балерината направи движение, после още едно…

    Тя летеше на крилете на своята мечта. Танцуваше толкова грациозно под дъжда, че човек би я взел за русалка. Най-сетне освободена от пашкула, в който я бяха затворили другите, Ела бе омагьосана и опиянена от  танца на мечтите си.

 

Автор на разказа:

Велина Николаева Попова