Теза и увод Природата - дом и храм в,, При Рилския манастир

        В стихотворението „При Рилския манастир” поетът дава израз на своето отношение на възхищение и преклонение към природата. За Вазов тя е едновременно естетическа и национална ценност.  В тази Вазова творба се откроява разбирането на поета, че сред природата човек може да се откъсне от делничните грижи, да остане сам с мислите си, да разбере кое е истински важно и ценно в живота.

         В лирическата творба природата е видяна едновременно като дом и храм. Домът е мястото, в което се събират спокойствието и родствените връзки на човека. Природата е дом, защото е част от родината. Сред нея, както у дома си, поетът не се чувства гост. Тук е спокоен, далеч от външния свят, от тревогите и проблемите, които съществуват в живота на всеки човек. В същото време природата е храм, свято място за душата на поета, който усеща себе си като малка част от божествената природа.