Текст за трансформиращ преразказ - „ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА” /ОТКЪСИ/ АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ Преразкажете от името на дядо Петко

Преразкажете от името на дядо Петко

Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата, дядо Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България...

Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище. Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото… и искало да го възседне…

Дойде и кметът, дойдоха и други селяни; почнаха и те да придумват родителите и най-сетне с черпня, със сълзи убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек, та да видят и те покой на стари години.

Седна консулът във файтона, намести при себе си малкото селянче, зави го с един шал; трепнаха конете, дръпнаха звънците и в един облак прах изчезнаха пътниците...

Христо замина да следва наука в странство…Облече Христо красива униформа със златни копчета, фотографира се и изпрати боядисан портрет на родителите си. То беше радост, то беше гордост за тия бедни селяни да гледат, да целуват този портрет, да го сочат на който мине-замине...

Христо се подписваше отпърво в писмата си: "Ващ покорен син - Христо" и описваше надълго и нашироко живота си в пансиона. Сетне почна да пише по-кратки и по-сухи писма с подпис: "Ваш син - Христофор". Още по-сетне писмата захванаха да се явяват по-рядко и по-рядко. Най-подир обади се той, когато постъпи в Института за източните езици с едно писъмце в няколко реда, подписано: "Ваш - Хр. Белокровский", и след туй вече не чуха какво става с него...

 Ходят българи търговци в Цариград...Връщат се търговците в България, ходят по селата…, па тук приказка, там приказка и в България се разчува, че в еди-кое си консулство в Цариград има българин, Белокровский... Разчува се и в дядо Петковото село.

- Кой ще бъде този Белокровский? А бре, селяни, да не е на дяда Петка Белокръвчанина детето бре?...

Питат дяда Петка:

- Ох, не зная, дядовото, не зная; писа ми едно време, писа, па престана; за консул се учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.

- Жив е, дядо Петко, жив е. В … Цариград бил, барабар с консула.

- Истина ли бре, селяни?

- Истина, дядо Петко!...

Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара, нарами торба с хляб, хвана тоягата и "Сбогом, жено! - Прощавайте, селяни!" - Сбогом, мъжо! - На добър час, дядо Петко! - и замина за Цариград... Прегърбен от трудове и неволи, прегърбен от старини, крачи дядо Петко към... Цариград!... Стига Габрово, заминува го, поемва Балкана... Ох, чедо! Мило си, чедо!...Превалява Св. Никола, минува Шипка, Казанлък, Загора... Спира се, почива, похапва, поспива и пак закрачва...

- Далеч ли е, чичо, Цариград? - пита дядо Петко работните селяни.

- Далеч е, дядо, далеч е! Ами за какво си се наканил чак до Цариград, дядо?

- Син имам там, дядовото…

Стига дядо Петко Едрене. Град голям, като плъзнал оня ти свят - да се замае главата на човека!... Пита, разпитва и християни, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. …Напряга бедният старец последните сили и пристъпва... Минуват още ден, два, пет дена, гледа странникът - сегиз-тогиз железница изфучи край него и се изгуби из мъглата... Ех, где да е дядо вътре, досега би видял чедото си, би му се нарадвал!... Ама сиромах е дядо, не може да плати за железница... Минуват още два дни... Уморен е дядо Петко, но хваща ли го сън?... 3адреме малко и ето чедото му, Христо, изпъкне пред очите му, таквози, каквото си го знае на портрета, с жълти копчета, па се спусне да го прегърне и... стресне се дядо, пробужда се. Пак задреме, и ето чедото му Христо, по ризичка…

Дядо Петко влезе в консулатото…

-Той спи още, дядо, ще почакаш един час - каза му един българин и го въведе в стаята на портиера, гдето го гостиха с чай.

- Ами защо спи още, нали съмна отдавна? Да не е нещо болен? - пита със стегнато сърце старецът.

- Не е болен, дядо, здрав е. Те така спят, големците - отговаря гавазинът.

- Ами че той големец ли е? - пита дядо Петко и сърцето му трепери от радост, чаят се разлива от чашата и попарва ръката на дядо, но той не сеща.

- Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син.

- Големец, а? Хе, хе, хе! - сърцето на дяда Петка ще изхвръкне. - Ами той не ви ли е говорил нещо за мене... а?...

- Не ни е говорил, дядо, той с нас много-много не приказва. Все с консулите има работи.

- Тъй, а? С консулите? Хе, хе, хе!... Ами с пашата приказва ли? - пита старецът, като се наслаждава предварително от отговора.

- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.

- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.

- Разбира се, че и със султана.

…Звънецът възвести пробуждането на големеца. След половин час… слугата, последван от дяда Петка, почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата, за да излезе по-ефектен сюрприз... И реши да почука на вратата и да въведе бащата без предварителен доклад. И наистина почука, отвори вратата и бутна дядо Христо в стаята...

- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено.... Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:

- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....

- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.

- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на слугата и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?

- Слушам, ваше високоблагородие!...

И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.

 Пази боже сляпо да прогледа!