Темата за греха в Битие

 Увод:

Логиката на сътворението на света от Бог се открива при съпоставката на библейския мит с митовете за сътворението на много други митологии /например гръцката/ Сътворението в Библията е представено като последователни мирни действия, в които липсва противопоставяне, борба, война /в гръцката митология Сътворението е съпътствано от битки и противопоставяния/. Но в Битие темата за греха разделя полярно света.

Теза:

Бог създава човека „по свой образ и подобие”. Според Библията човекът е последното и най-висше творение на Бога – той е създаден, за да даде имена на всички живи същества, да се прехранва от даровете на природата и да  властва над тях. За сътворението на света са нужни само Божиите думи, а за сътворението на човешкото тяло Бог използва пръст. Така човекът е едновременно тленен и нетленен. Границата, която разделя тленното от нетленното в света, е грехът. Той е и границата между ада и рая. Всяко нарушение на божиите заповеди е грях. Живот в грях е следван от вечен ад, а живот без грях се награждава с рай. Библейският мит отразява мислене и съзнание на едно общество, в което грехът очертава и земното и небесното пространство.

Аргументативна част:

    Райската градина е най-хубавата част от новосъздадения свят. Това е земя с реки, разцъфнали дървета, с обилен плод. Наречена е Едем и символизира човешката представа за съвършен свят, подреден по Божиите закони.Тя символизира и живот без грях. Извършвайки първия грях, Адам и Ева са изгонени от съвършения свят.

         Темата за греха в Битие започва от дървото на познанието. То расте в центъра на райската градина. Свързано е с грехопадението на Адам и Ева и е началната точка на християнското разбиране за грехопадението, пречистването и спасението на човешкия род чрез жертвата на Исус Христос. В Битие е изложена библейската теза, че когато хората получават познание за това какво е добро и какво е зло, те стават опасни, защото искат да бъдат равни на Бог. Затова той ги лишава от вечен живот, прави ги смъртни Когато хората опитват от дървото на познанието, те не умират. Умира тялото им, но душата им остава безсмъртна. А грехът подлага на изпитание именно човешките души.

      В библейския текст  „познанието” е свързано с понятията добро и зло. Но в света на Бог добро и зло няма, защото всичко е подчинено на Божиите закони, които не са добри, нито лоши, просто са справедливи и необходими. За хората смъртта е лошо, а в Божия свят, тя е необходимост за развитието на света. Добро и зло са човешки категории за човешки действия, не за Божии действия. Действие, различно от съзидателната дейност на твореца, е лошо и е грях. . Всичко, което е по законите, по които е направен този свят, е добро. То не е грях. Добро е смъртта, но не и убийството. Убийството е грях. Добро е успехът от добре свършена работа, а грях е завистта за чуждия успех. Добро е да почиташ Бог, грях е да богохулстваш, добро е да казваш истината, лъжата е грях. В създадения от Бог свят няма убийства, няма завист. Грехът е прекрачване на Божията воля и опит да се разруши създадения от Бог свят. Десетте божи заповеди очертават точно границите на греха. Всяко тяхно нарушение е грях.

       Представата за греха в библейските текстове е изразена със символика. Образът, който в Битие символизира греха, е змията. Тя е изкусителката. Грехът се ражда от изкушения. Но в същото време змията става двоен символ. Заедно с изкушението тя символизира и мъдростта, защото когато човекът опитва плодовете от дървото на познанието, придобива мъдрост.

      Забраненият плод, който расте на дървото на познанието, символизира свободата на човек да избира между подчинението и непослушанието. Забраненият плод е човешкият избор да живееш по Божиите закони или да ги нарушиш, да живееш с греха или да намериш сили да го победиш, да не се поддадеш на изкушението.Затова забраненият плод се оказва свободната човешка воля. А темата за греха се превръща в тема за избора, пред който е изправен човекът на всяка крачка по своя житейски път. Хората понякога правят избор, който се разминава с Божията воля, извършват грях. Затова Бог ги оковава в тяло. Ще бъдат в това тяло, докато овладеят даденото им от Бога познание и се научат мъдро да го използват.

       За да бъде разбран грехът в Битие, може да очертаем мястото на човека в библейския свят. Дървото на живота /световното дърво/ е разпространен символичен образ на библейския свят. То подрежда света като триетажна вселена. На горния свят /небесния свят/ са Бог, ангелите птиците, които са в короната на дървото. Свързва се с Рая. На долния свят /корените на дървото/ са злите сили, там е и адът. И между доброто и злото, между рая и ада е човекът. Грехът е силата, която ще определи мястото му в тази триетажна вселена.

 Заключение:

Съдбата на човека е да живее между двата свята, а изборът му е как да живее: с или без грехове. В този триетажен свят грехът определя стъпалото, на което ще се окаже човекът след всеки негов избор.