Търновска книжовна школа - въпроси и отговори
Публикувано: 2018-02-22 10:54:16
Търновската книжовна школа е “Вторият златен век” на българския книжовен език. Мястото й се определя като “началото на един неколковековен етап от развоя не само на българския книжовен език, но и на книжовните езици на руси, сърби и румъни”./1/ През последните десетилетия интересът към Търновската книжовна школа се оживява, което е видно от изследванията на българските и чуждестранни учени – Цв. Вранска, Д. Иванова-Мирчева, А. Давидов, М. Тихова, Ив. Харалампиев и други. Още през 1972г. е създаден научноизследователският център “Търновска книжовна школа” при Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който полага усилия да създаде специализирана библиотека по проблематиката на Търновската книжовна школа, която да включва монографии, научни сборници, описи, албуми от нашия и чуждестранния печат. Центърът организира и провежда през 4–5 години международни научни симпозиуми “Търновска книжовна школа” и осъществява подготовката, редактирането, издаването на поредица от сборници “Търновска книжовна школа” с материалите от провежданите международни симпозиуми/2/
♦1.Обновление на ортодоксалната мистика - исихазъм. Разпространението на исихазма в България.
Исихазмът е голямото идейно движение на епохата. Историческите и социалните условия в България способстват за неговото разпространение. Това е религиозно-философско учение, което се превръща в господстващо течение на източноправославната църква.
Теоретически исихазмът се изгражда на основата на християнската концепция за света. Възприема се библейския разказ за първия човек, който е създаден по подобие на бога. Творение на бога са и тялото, и душата, а душата се помещава в тялото като в свой дом. След прегрешението на първия човек е нарушено единството между човека и бога и нравствено-религиозният идеал на исихаста е възстановяването на това единство. Затова исихастите разработват система от задължителни норми на живот, които могат да бъдат разпределени в “два дяла: праксис/действеное делание/ и теория/умное делание/”./3/ По отношение на праксиса основното в поведението на исихаста е да се отбягват удоволствията на тялото – сън, храна, покой. Животът на исихаста трябва да е изпълнен с “бодърствуване, търпение, послушание, пост и молитва.”/4/ За да се постигне единението с бога, трябва да се премине към теорията, която включва идеята за пълно откъсване от хората и земните неща чрез усамотение /в манастир или в пустинно място/ и чрез пълно безмълвие /исихаята, откъдето и произлиза името исихазъм/.
Исихазмът свидетелства за своеобразен протест срещу някои черти на ортодоксалната мистика, които се нуждаят от обновление и е плод на насочването на човешката личност към усъвършенстване, в което крайната цел е единението с бога. Най-големи заслуги за разпространението на исихазма в България има прекият ученик на Григорий Синаит – Теодосий Търновски. Около 1350 г. Теодосий основава манастира “Св. Богородица” край Килифарево, който се превръща в религиозно исихастко средище и книжовен център. От тук излизат талантливи книжовници и ревностни исихасти като Евтимий и Киприан./5/ В исихазма Евтимий търси една различна концепция за света в рамките на християнската доктрина. Той теоретично и нравствено се насочва към човешката личност, която по пътя на усъвършенстването ще се приобщи към божественото начало.
Словото, думата е основна грижа за исихаста, защото то дава най-пълен израз на познанието за света, за човека и за божествената мисъл. Тук изследвачите например откриват обяснение за богатството на Евтимиевата лексика./6/ За исихастите “да назовеш нещата, означава да ги разбереш”, божествената истина трябва да се назовава с редки думи. Стремежът на исихаста към съвършенство се превръща в търсене на изискана езикова форма. Освен това исихазмът се оказва учение, което издига книжовниците от Търновската книжовна школа над народностните различия и ги насърчава да използват езикови похвати, характерни не за българския, а за гръцкия език.
♦2.Търновската школа - приемник на класическите езикови норми
Основата на мирогледа на търновските книжовници може да бъде открита в ранното проникване на някои ренесансови идеи от Италия във Византия, в борбата за официалното утвърждаване на исихазма, в споровете между мистици и рационалисти, в приемането на класическите езикови норми. Ренесансът е прелом, който произтича от цялото политическо и обществено-икономическо развитие на средновековното общество и само в ограничен смисъл се обуславя от въздействието на външни фактори. Като всяко голямо събитие, той не настъпва внезапно, а е “резултат на продължителен процес, чийто зародиш лежи в условията на самото средновековие”./7/ Българите обитават земя с богато класическо наследство и в непосредствено съседство с византийската империя добре познават класическите езикови норми. Традиция и новаторство в Търновската школа не водят борба, а си взаимодействат , защото новаторско не означава единствено поглед напред. Колкото и парадоксално да звучи, тенденции се проявяват и във възкресяването на отминали събития. Точно такъв тип новаторство се открива в европейския Ренесанс, който се връща към Античността./8/
Когато определяме съдържанието, началото и обхвата на Търновската книжовна школа, която е приемник на класическите езикови норми, трябва да отбележим, че “това название не се покрива с цялата литературна дейност, която се извършва в Търново и в България изобщо през дадения период”./9/ Най-често с названието се очертава дейността на Патриарх Евтимий и неговите ученици и последователи - Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Киприан, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Исай Серски, но широките рамки на названието включват и предходниците на Евтимий, които подготвят почвата за това книжовно движение. Представителите на Търновската книжовна школа познават класическата древност, макар че съчиненията на древните автори се изучават с оглед на техния език и стил, с образователна цел и без да се вниква в тяхната същина, защото те са “отглас на една коренно различна от християнството идеология”./10/ Основателят на Търновската книжовна школа формулира нейната основна цел в житието на Иван Рилски – “Което тези, които са живели преди нас, описаха някак неумело и грубо, ние усърдно се постарахме да го разкажем красиво”./11/ Този стремеж към художественост ражда стил, наричан “плетение словес”, който е характерен за Търновската книжовна школа. Създавайки такъв ”висок стил”, Евтимий разкрива отношение към словото, което е характерно за исихазма /словото най-пълно и най-точно изразява познанието за света/. Важен момент в школата е създаването на единна система от правописно-езикови норми. В това отношение е голяма разликата между търновските и нетърновските паметници. Докато в търновските паметници намираме интензивно словотворчество, усилено калкиране от гръцки, постройка на изречението по гръцки образец, особен словоред, “в нетърновските паметници от същото време се наблюдава един спокоен, еволюционен процес в книжовния език, с бавно навлизане на нови норми в книжовна употреба”./12/
Реформата на Евтимий се смята за добре проучена от езиковедско гледище. Узаконяват се някои класически езикови норми и се слага пречка на сближаването на литературния език с говоримата реч. Например Евтимий осъжда пренебрегването на епентетичното Л в текстовете. По отношение на носовките и еровете той препоръчва в началото на думата да се пише само голяма носовка, големият ер да се пише само в средата на думите и в предлозите, а малкият ер да се пише в края на думите. Там, където се редуват две носовки, да се пише първо голямата, а после малката./13/ Търновските писатели използват архаичните старобългарски граматични категории като например консонантното склонение на някои типове имена, архаичните типове имперфект и аорист./14/ Всички тези категории са отпаднали от говоримия български език по това време – инфинитивът се е разпаднал и е заместен от да-изречение, разпаднали са се и причастните конструкции, настанила се е употребата на членната морфема.
Дълго време реформата се характеризира като консервативна, защото връща езика назад и въвежда излишни букви и знаци от гръцки произход. Днес тази реформа се оценява с оглед нейното значение. В основата й се открива идеята за единството на книжовния език, което е осъществимо само ако се въведат езикови норми. Обръщането назад към класическите езикови норми, към традицията, произхождаща от времето на Кирил и Методий, разкрива езика като исторически проблем.
♦3. Езиковата реформа и нейното влияние върху православния свят. Теодосий Търновски.
Теодосий Търновски (ок. 1300 – 27.IX.1363) е роден във Видинския край. Когато през 1335г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир, Теодосий Търновски се установява при него. Около 1350г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в просветно огнище. Животът на Теодосий Търновски/1300-1363/ е разказан от цариградския патриарх Калист /”Житие на Теодосий Търновски”/ на гръцки език. Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа./15/
Евтимий е ученик на Теодосий Търновски и прекарва в Килифаревския манастир от началото на 50-те години до 1363г. Освен Евтимий ученици на Теодосий са Сава, Тимотей, Дионисий, Роман, Григорий Доброписец. Житиеписецът му обобщава: “Но най-вече при него се стичаха ония, които привличаше отшелническият живот, подобно, както казахме, на жадуващ елен, що тича към водния източник…Теодосий, най-мъдрият не се задоволяваше с тях, но подобно на магнит привличаше от различни места и много други, та оная чудна планина се пълнеше с множество монаси”./16/ Д. Иванова-Мирчева поставя в това отношение един нов въпрос пред бъдещите изследователи на Търновската книжовна школа: “Досега се говореше преди всичко за Евтимий и за Цамблак. Но не би могло да се допринесе за пълното езиково проучване на произведенията на Търновската книжовна школа, ако не се отделят сили и внимание на другите знайни и незнайни книжовници, на огромното анонимно книжовно наследство на целия 13, 14 и 15 век”./17/ В Килифаревския манастир под ръководството на Теодосий Търновски са преведени трудове на Григорий Синаит, Дионисий Ареопагит, Йоан Синайски, Исак Сирин и други представители на византийската богословската литература
Търновската книжовна школа се ражда върху международна почва в резултат от сътрудничеството между византийските и българските културни дейци през 14 век. После тя се оформя като движение, което привлича ученици и почитатели от съседните страни. Целта на езиковата реформа е да установи правописни норми на книжовния български език, който се е “утвърдил по стечение на културно-историческите обстоятелства като писмен език на балканските източно-православни народи: българи, сърби, черногорци, власи и молдавци”./18/
За влиянието на Евтимиевата реформа върху православния свят и нейното разпространение има значение разгромът на българската държава през втората половина на 14 век. Това обстоятелство принуждава много книжовници да напуснат страната и да търсят убежище в чужбина. Киприян и Григорий Цамблак пренасят в Русия принципите на Търновската книжовна школа. Около 1416г., когато Григорий Цамблак е киевски митрополит, написва “Похвално слово за Евтимий”. Идеите на Търновската книжовна школа достигат до сръбските книжовни средища. В Сърбия Григорий Цамблак написва житие и служба на Стефан Дечански, служба на св.Петка и разказ за пренасяне на мощите й, а Константин Костенечки пише житието на Стефан Лазаревич и създава граматически труд, посветен на езиковата реформа. Голямата българска емиграция пренася и в Румъния много български ръкописи, чрез които се разпространява търновският правопис. Така произведенията на писателите от Търновската школа стават основа, върху която се развива влахобългарската книжнина. Разглеждайки влиянието на Търновската школа върху православния свят трябва да се отбележи, че не става дума за влияние на отделни лица, а за цяло течение, определяно като второто южнославянско влияние. Следи от това влияние се откриват до 16-17 век.
♦4. Ревизия на литургическите книги - Патриарх Евтимий.
Литературната история дава висока оценка на Евтимиевите творби, характеризирайки ги като “изискани образци на житийния, панегиричния и епистоларния жанр”./19/ Езикът на творбите му обаче се характеризира често като “изкуствено създаден” и архаичен. Бягството от говоримата реч се смята за основна отрицателна черта на езика на Евтимий. От една страна, като исихаст Евтимий държи на чистотата на словото, на съвършенството в изказа, от друга, той приема необходимостта да се затвори пътя пред еретическите извращения. Отношението към “еретическите учения богомилство, варлаамство, адамитсво, жидовстване е крайно враждебно. То отразява позицията на Търновската патриаршия.”/20/ Всичко това го кара да не допуска всекидневната реч при ревизията на литургическите книги. Словесният израз трябва да е свещен и да не е замърсен от всекидневието. Голямата консервативност на езика на богослужебните книги се вижда добре от произведенията на Търновската книжовна школа. Очертава се раздвоението между литературния и говоримия език, което става причина за “внасяне на големи смущения или неправилности дори в богослужебните книги”./21/ Ревизията на литургическите книги, която предприема патриарх Евтимий, има за цел да внесе ред, еднообразие в правописа.
Според П.Динеков/22/ “изправлението на книгите” лежи в основата на реформата на Евтимий. Съображението за това “изправление” е разбирането, че покваряването на книгите крие вреда и води до противоречие с догмите. Богослужебните книги били изпълнени с грешки в правописа и езика, това може да стане повод за неверни тълкувания и ереси. Ревизията на литургическите книги свидетелства за реформаторския дух в мисленето на книжовниците от Търновската школа.
♦5. Константин Костенечки ( За буквите). Пример за новите правила за правопис и права вяра.
Граматическото съчинение “Сказание изявлено о писменех” /Разяснено изложение за буквите” се приема като “най-добрия източник днес за запознаване с правописната и редакционната реформа на патриарх Евтимий”./23/ Константин Костенечки /1380-1435/ е ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на Евтимий Търновски./24/ Поради начетеността си имал титлата “философ”. Той се занимава с книжовна дейност при двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Сръбската правописна Ресавска школа на произхождащия от Средна България Константин /от Костенец в Пазарджишка област/ “не е нищо друго освен приложение на правописа на Евтимий, който му е служел като образец на сръбска почва”./25/
В “Сказание за буквите” Костенечки се основава на езиковата реформа на Евтимий Търновски, “който наистина просия като светило над ония страни дори до днес”./26/ Главните точки на реформата, която той възхвалява, могат да бъдат открити в неговите съчинения. Трактатът “Сказание за буквите” е правописен, а не граматически. В него откриваме интересни и важни факти на българския език. “Да не сме ли благодарни – казва С.Младенов/27/ - на Константин, че ни осведомява доста добре за своето време върху българския изговор на старобългарската ятова гласна? То не е Е; защо е трябвало да се изнамира особена буква, ако звукът му не е бил различен от Е? Също по времето на Константин множеството българи са изговаряли не Е от ятовата гласна, а една гласна, която е твърде близка до едно отворено А или до дифтонга ЕА, както може да се види лесно от Константиновите примери.” С авторитета си на граматик авторът “успява да внедри дълбоко в езиковата практика морфологичната система на среднобългарския език”/28/ в ръкописните книги на южните славяни и в първите печатни книги на кирилица, публикувани през 15, 16 и 17 век във Венеция, Черна гора и Влашко. К.Костенечки установява езиковия хаос и полага усилия да открие основите на книжовното дело. “Причините за покварата на всичко това трябва да се премахнат посредством правилно обучение”/29/ - казва книжовникът. Настъпилата поквара трябва да се лекува – “понеже писмеността се поквари не от старите, а поради обучението от лениви и зли. Ето защо тя трябва да се излекува от онова, от което се е покварила. Ако ли някой при все че е стар, притежава младежко незлобие и старчески разум, с тяхна помощ той може бързо да унищожи корените на разложението”./30/
♦6. Семантични връзки с гръцкия език. Примери
Два са принципите, на които се опира реформата на Евтимий: първо - вярност към езика на Кирил и Методий, второ - вярност към гръцките оригинали./31/ Големите представители на Търновската книжовна школа – “патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Константин Костенечки имат изтънчено византийско образование”./32/ Това е може би една от причините преводите от византийския гръцки да се приближат така много до оригинала. В българския език проникват гръцки елементи. Стефан Младенов отбелязва, че от времето на Евтимий проникват гръцките думи оризмо – определение, заповед, хора – област, аподохатор – бирник и др./33/ Гръцкото влияние се отразява върху лексиката, върху синтаксиса. Подборът на думи се определя от смисъла или стилистичната принадлежност на гръцката дума. Много са примерите в това отношение, но ограниченото място в тази работа не позволява обстойното им разглеждане. Ролята на гръцките образци е от първостепенна важност. Пример за общност от синтактичен характер е еднаквото оформяне на финалните изречения или “употребата на наречието за място “дето” в значение на относително местоимение”./34/ Налице е превеждане на гръцки думи, което “е ставало по т.нар. в езикознанието калкиране на чужди езикови образци”/35/ Това се отнася предимно до черковната терминология.и често употребявани в книжовния гръцки език изрази. Григрий Цамблак отбелязва/36/ : “Превеждаше божествените книги от елински език на български”. Влиянието на гръцкия език върху езика на Евтимий и Цамблак е несъмнено, “особено що се отнася до синтаксиса на изреченията, словореда, за който е типична дистантната позиция на определението и определяемото, огромният брой причастни конструкции и т.н.”/37/
Задача, която все още не е решена, е “да се установи видът, обемът и размерът на влиянието на византийския гръцки език върху езика на школата”./38/ Не е решен и въпросът дали в Търново са били направени напълно нови преводи на канона, или старите преводи са били само сверени и поправени. Неоспорим си остава изводът, че търновските преводи са особено близки по характер и тип към гръцкия оригинал. Гръцкият език на тогавашната религиозно-догматична литература се отразява върху езика на Търновската школа и това е разбираемо и естествено явление, имайки предвид духа на епохата, доминиращите религиозни идеи и естетически вкус.
♦7. Заключение - изводи за значението на Търновската книжовна школа
Постиженията на Търновската книжовна школа през 14 век са, от една страна, кулминация на българската средовековна литература, от друга, те са забележително явление в историята на славянската и европейската култура. Търновската школа е духовен феномен, който запазва своята положителна роля за книжнината ни в трудните времена, “когато връщането към миналото утвърждава пътя към бъдещето”/39/ Ще открием нейни произведения в големите сборници на Владислав Граматик, в сборниците със смесено съдържание от 18 век.
Има още нерешени проблеми при осветляването на Търновската книжовна школа, свързани с международните й връзки и сравнителното й изследване в балкански и европейски мащаб, с проблемите на текстологичните проучвания и анализи. Към тези въпроси и проблеми се насочва днес вниманието на българската наука, за да проникне зад анонимността на огромното множество от книжовни произведения. Необходимо е да се направят още много текстологични анализи, които да осветят творческия процес, влиянията, начина на заимстване и авторския почерк на книжовниците.
Цитирана и използвана литература:
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.310
- https://74.125.39.104/search?q=cache:1McEpex1l2cJ:w3.uni-vt.bg
- Славов Слави, “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, С., 1986г., стр.110
- Славов Слави, “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, С., 1986г., стр.111
- https://www.sibir.bg
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.305
- Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.31
- https://gemmarose.files.wordpress.com/2008/06/210420081.doc
- Динеков Петър, “Проблеми на старата българска литература”, С., 1989, стр106
- Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.145
- Богданов Иван, “Безмъртни слова”- “Житие на Иван Рилски”, С., 1980, стр.187
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.287
- Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.62/
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.294
- https://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/20.3.html
- Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Житие на Теодосий Търновски”, С., 1980, стр.163
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.285
- Богданов Иван, “Безмъртни слова”, С., 1980, стр.203
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.297
- https://bg.wikipedia.org
- Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.62
- Динеков Петър, “Проблеми на старата българска литература”, С., 1989, стр113
- Ангелов Боню, Старобългарско книжовно наследство”, С., 1983г., стр.84
- https://bg.wikipedia.org
- Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81/
- Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.203
- Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81
- Богданов Иван, “Безмъртни слова”, С., 1980, стр.204
- Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.204
- Богданов Иван, “Безмъртни слова” – “Сказание за буквите”, С., 1980, стр.204
- https://gemmarose.files.wordpress.com/2008/06/210420081.doc
- Дуйчев Иван, “Пътеки от утрото”- очерци за средновековната българска култура, С., 1985г, стр.31
- Младенов, Стефан, “История на българския книжовен език”, С., 1979г., стр.81
- Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.70
- Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С, 1978г., стр.73
- Богданов Иван, “Безмъртни слова”- “Похвално слово за Евтимий Търновски”, С., 1980, стр.199
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.285
- Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до Възраждането”, С., 1987г., стр.284
39. Динеков Петър, “Проблеми на старата българска литература”, С., 1989
