Търновската школа - приемник на класическите езикови норми

     Основата на мирогледа на търновските книжовници може да бъде открита в ранното проникване на някои ренесансови идеи от Италия във Византия, в борбата за официалното утвърждаване на исихазма, в споровете между мистици и рационалисти, в приемането на класическите езикови норми. Ренесансът е прелом, който произтича от цялото политическо и обществено-икономическо развитие на средновековното общество и само в ограничен смисъл се обуславя от въздействието на външни фактори. Като всяко голямо събитие, той не настъпва внезапно, а е “резултат на продължителен процес, чийто зародиш лежи в условията на самото средновековие”./7/ Българите обитават земя с богато класическо наследство и в непосредствено съседство с византийската империя добре познават класическите езикови норми. Традиция и новаторство в Търновската школа не водят борба, а си взаимодействат , защото новаторско не означава единствено поглед напред. Колкото и парадоксално да звучи, тенденции се  проявяват и във възкресяването на отминали събития. Точно такъв тип новаторство се открива в европейския Ренесанс, който се връща към Античността./8/

         Когато определяме съдържанието, началото и обхвата на Търновската книжовна школа, която е приемник на класическите езикови норми, трябва да отбележим, че “това название не се покрива с цялата литературна дейност, която се извършва в Търново и в България изобщо през дадения период”./9/ Най-често с названието се очертава дейността на Патриарх Евтимий и неговите ученици и последователи - Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Киприан, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Исай Серски, но широките рамки на названието включват и предходниците  на Евтимий, които подготвят почвата за това книжовно движение. Представителите на Търновската книжовна школа познават класическата древност, макар че съчиненията на древните автори се изучават с оглед на техния език и стил, с образователна цел и без да се вниква в тяхната същина, защото те са “отглас на една коренно различна от християнството идеология”./10/ Основателят на Търновската книжовна школа формулира нейната основна цел в житието на Иван Рилски – “Което тези, които са живели преди нас, описаха някак неумело и грубо, ние усърдно се постарахме да го разкажем красиво”./11/ Този стремеж към художественост ражда стил, наричан “плетение словес”, който е характерен за Търновската книжовна школа. Създавайки такъв ”висок стил”, Евтимий разкрива отношение към словото, което е характерно за исихазма /словото най-пълно и най-точно изразява познанието за света/. Важен момент в школата е създаването на единна система от правописно-езикови норми. В това отношение е голяма разликата между търновските и нетърновските паметници. Докато в търновските паметници намираме интензивно словотворчество, усилено калкиране от гръцки, постройка на изречението по гръцки образец, особен словоред, “в нетърновските паметници от същото време се наблюдава един спокоен, еволюционен процес в книжовния език, с бавно навлизане на нови норми в книжовна употреба”./12/

      Реформата на Евтимий се смята за добре проучена от езиковедско гледище. Узаконяват се някои класически езикови норми и се слага пречка на сближаването на литературния език с говоримата реч. Например Евтимий осъжда пренебрегването на епентетичното Л в текстовете. По отношение на носовките и еровете той препоръчва в началото на думата да се пише само голяма носовка, големият ер да се пише само в средата на думите и в предлозите, а малкият ер да се пише в края на думите. Там, където се редуват две носовки, да се пише първо голямата, а после малката./13/ Търновските писатели използват архаичните старобългарски граматични категории като например консонантното склонение на някои типове имена, архаичните типове имперфект и аорист./14/ Всички тези категории са отпаднали от говоримия български език по това време – инфинитивът се е разпаднал и е заместен от да-изречение, разпаднали са се и причастните конструкции, настанила се е употребата на членната морфема.

     Дълго време реформата се характеризира като консервативна, защото връща езика назад и въвежда излишни букви и знаци от гръцки произход. Днес тази реформа се оценява с оглед нейното значение. В основата й се открива идеята за единството на книжовния език, което е осъществимо само ако се въведат езикови норми. Обръщането назад към класическите езикови норми, към традицията, произхождаща от времето на Кирил и Методий, разкрива езика като исторически проблем.