УБИЕЦЪТ

_  Здравей ! Къде така забързан ?

Човек ще каже бил си вързан

_  В съда на дело бях.

_  И за какво ?

_  Убийство.

_  Охо-о ! Изпитваше ли страх ?

А кой е и кого ?

_  Убиецът на време.

_  Виж ти ! Дявол да го вземе !

И как това го прави ?

_  Ами… с куршуми не борави

и нито с нож,

не се спотайва до среднощ..

_  Това не е ли върколак ?

И някакво оръжие,  все пак ?

_  Е, да де – само две.

_  Какви ?

_  Със  СЪН  и с думичката УТРЕ.

Дори и не помръдва кутре,

измъква се като  фантом…

_  Но, все пак, има дом ?

И храни се със нещичко, нали ?

_  О, да – с мечти.

_  О, не ! Та те не се ядат !

_  Грешиш. Те хранят, както и сънят.

_  Присъда ? Наказание ?

_  Какви ?

_  Какво-о ? Нима е оправдан !

_  Разбира се, че не. Но е заподозрян.

_  И след това какво ?

_  Оказа се, че жертва и убиец са едно.

_  Нима ?

_  Аха…и прокурор, и адвокат,

свидетел, съдия и прочие на куп.

_  И няма труп ?

_  Все още не.

_  И пак ще го убива ли ?

_  Кое ?

_  Че времето, нали…

_  Май пак…

_  Глупак ! Видя ли го поне ?

_  Кого ?

_  Убиецът на времето

и всички там, които изброи

_  О, да.

_  Е, и ?

_  Че той пред теб стои.

_  Къде ? Пред мен си само ти…

Ни-има-а ?! .. А, не !

_  Е, да. За днес съдът привърши.

Да спя сега отивам в къщи,

до утре във леглото да се свия

и малко време да убия…

_  Поспри !

На мен поне кажи – защо ?

_  Да го споделям няма със кого.

.