Фейлетоните на Алеко Константинов

     Център на фейлетонното творчество на Алеко Константинов са недъзите на действителността, сред която му е отредено да живее. Те са човешки, нравствени, социални. Сатирата е инструментът, с който Щастливеца се бори срещу „криворазбраната цивилизация”, парвенющината, изборната демокрация „със сопа”, политическата хамелионщина и безскрупулност.

     За първи път се появяват фейлетоните на Алеко Константинов през 90-те години на миналия век, когато новата следосвобожденска действителност разочарова тези, които са воювали за нея. Участието на писателя в изборите, проведени от Константин Стоилов, става повод за написването на неговия пръв фейлетон – „По изборите в Свищов”. Отначало Алеко все още вярва в неприкосновеността на демократичните принципи, в добрите намерения на властващите партии. Но илюзиите бързо изчезват, излизат наяве грозни посегателства срещу народната воля и той разбира, че онова, което е смятал за единично погазване на избирателния закон, всъщност е дълбоката и неприкрита истина на действащия в настоящия момент парламентаризъм. С това не може да се примири Алеко Константинов и с неподкупната си съвест изобличава фалша и лицемерието. Неговата непорочна гражданска съвест се превръща в съвест на епохата, а гневът му е насочен към тези, които продават народното доверие и съдбата на България.

      В своите фейлетони А. Константинов търси злободневното, актуалното. Осъзнал демагогската същност на заобикалящия го „демократизъм“ и парламентаризъм, писателят насочва своята ирония срещу стълбовете на държавното устройство. В неговите фейлетони може да открием документалност и точност при фактологията. Често авторът се явява и като коментатор на фактите /“Херострат 2“/.

     Посоката на развитие на фейлетоните на Щастливеца е от еднотемния към многотемния фейлетон. Неговите първи фейлетони освен с еднотемност се характеризират и с отразяване на актуален факт /“По изборите в Свищов“, „Страст“, „Миш-маш“/. Във фейлетона „Страст“ писателят говори за щастието да бъдеш честен човек, а не богат подлец: „Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепва съзнанието ми, че аз съм щастливец“. Това самоопределяне е разбираемо за читателската аудитория, която притежава съзнание, подобно на Алековото. Писателят предпочита да е беден, но честен, защото „доволството и богатството са заклеймени, ако не с позор, то поне с малко подлости“. Размислите за дребните човешки страсти като страстта към тютюна отвеждат Щастливеца до обобщения за ценностната скала на човешката личност. Началните редове на „Страст“: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн“, извеждат авторовата гледна точка: „И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как може да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството“. В този фейлетон си дават среща духовното и материалното, които градят всеки човешки живот. Превес Алеко Константинов отрежда на духовното, за него то е стойностното, осмислящото човешкото битие. Фактите в „Страст“ илюстрират авторовата теза, поднесена със сатиричен коментар. Основен композиционен принцип на фейлетона е монологичната постройка.

      Темата за изборите и изборните произволи е засегната във фейлетоните „Смирррно рота а пли!“, „Угасете свещите“, „Избирателен закон“. Обща за тези фейлетони е оголената демагогия на правителството в едно предизборно време. Темите за политиката, за княза ще открием във фейлетоните „Сеятели на робски чувства“, „Що значи народът ликува“, „Миш-маш“, „Херострат 2“. Фейлетонът „Херострат 2“ е посветен на княза. В него дръзко Алеко изобличава Фердинанд: „Това е Херострат, който туря огън под величествения храм, за да остави името си в историята“.

       Във фейлетоните „Разни хора, разни идеали“ е разкрита темата за социални типове, родени от българската нелепа действителност. В героите от тези фейлетони ще открием социални и икономически черти, но образността е ограничена. Обект на аворовата критика са не индивидуални човешки черти, а типични социално-психологически човешки недостатъци. Единичното се разтваря в общото, това е важно за писателя. Героят на първия фейлетон е помощник-регистраторът. Той е носител на типичните черти на своето време. Предизвиква отвращение. За да постигне своите кариеристични цели героят не подбира средства – готов е на всякаква подлост и безонразия. Той подлизурства, пише доноси и анонимни писма, лъже, унижава се. Острата язвителна ирония на писателя е основното изразно средство, чрез което той изрича присъда над кариеризма в обществото.

      Будната съвест на Алеко Константинов преценява всяко събитие от политическия живот. Вторият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е протест срещу амнистията, която се дава на престъпниците от времето, когато на власт е Стамболов.

       Третият фейлетон изобличава фалшивия патриотизъм. Тук героят, подтикнат от кориостни цели, мечтае да бъде освободена Македония, докато неговата партия е на власт. Разбира се, това желание не е продиктувано от съчувствие към македонците, а от стремежи да се използва властта за лични облаги.

       Четвъртият фейлетон критикува типа на еснафа, който иска единствено да уреди личното си благополучие и не се интересува от подлостите и безобразията, които се вършат около него.

       Във всеки от фейлетоните на Алеко Константинов ще открием неговите принципи и идеали. Критикувайки негативното, той гради в читателското съзнание позитивното. А всичко, което според Щастливеца е позитивно, е посочено във фейлетоните „Страст“ и „Моята изповед“. В „Страст“ Алеко описва съхраняването на човешкото достойнство и дава израз на самоиронията към собствените слабости. В „Моята изповед“ откриваме ценностната скала на Щастливеца, която включва: любовта, свободата на личността, приятелството, честността, патриотизма. Точно тези принципи и идеали го карат да воюва с техните антиподи: омразата, насилието, безчестието, алчността, лъжата.

     Изразните средства, с които авторът изгражда своите фейлетони, са много, но на първо място трябва да посочим монолога и диалога. Това всъщност е речевата характеристика, която прави възможно саморазкриването на героите и на техния автор. В някои фейлетони монологът прераства в изповед. Чрез монолога и диалога героите излагат на показ своята интимна същност. Така се постига и комизъм в повествованието. В „Разни хора, разни идеали“ чрез монолога се докосваме до противоречията на изображението. Фейлетонът „Херострат 2“ е образец за разказ-монолог.

      Ирония срещаме често във фейлетоните на Щастливеца. В първите му фейлетони тя е шеговита, но бързо прераства в ненавист към рисуваната действителност. Иронията отстъпва място на пародията във фейлетона „Миш – маш“. Във фейлетона „Херострат“ Алеко вмъква асоциация. Чрез нея се преминава от съня към истинското изложение. Финалът на „Страст“ е изграден чрез антитеза. Във фейлетоните си авторът вплита и анекдоти, парадокси, обръщения, коментари. Пародирането на типове текст /писмо, сън, изповед/ е характерно за творчеството на Алеко Константинов, затова ще го срещнем в много от неговите фейлетони. Това пародиране може да срещнем не само с цел да се прокара авторовата теза, то може да се окаже и композиционен принцип при постройката на фейлетоните на Щастливеца. Това е своеобразно цитиране на познат за читателите тип текст, който обаче се оказва натоварен със съвсем различни от обичайните смислови функции. Графичното оформяне на текста е специфично натоварено със смисъл и асоциации. Ще открием тази специфика дори и в заглавията на фейлетоните – „Смирррно рота – а пли!“.

     Авторът не е просто този, който води сюжета, подрежда фактите, произнася окончателната присъда над героите. Творецът се саморазкрива във всяко свое произведение. Във фейлетоните си Щастливеца се саморазкрива като човек, който отстоява своето човешко и гражданско АЗ.